Височайшата маса!

Височайшата маса е мястото, където се хранеха само и единствено преподавателите в Хогуортс. Намираща се на отсрещната стена пред вратата посрещаше всеки новодошъл.

Свободно Рп!

Днес директора имаше много свободно време,тъй като не бе получил нито едно съобщение за пристигащ ученик или учител.Навън слънцето грееше,като стопяваше натрупалия се сняг..За нещастие,в залата нямаше никого,с когото професора да си побъбри.Халиуел днес носеше необичайни дрехи за неговата същност,но както повечето знаеха,личността му се променяше също и неговата външност.Крис се настани облечен Така

Беше хубав слънчев ден,нямаше никакъв помен от лютата зима,освен преспите сняг,топящи се от яркото слънце.Днес Кейли реши да се отбие във Голямата зала,за да я поразгледа.Облеклото на жената не беше много подходящо за разходки навън,затова залата беше първото място дошло й наум.Кел влезе,вътре нямаше почти никой,тя отправи поглед към масата на преповадателите,там сам самичък си седеше един симпатичен мъж."Е какво пък,ще се запознаем", помисли си Кейли.Тя тръгна към него с надеждата да не го уплаши...

Докато Кристофър обядваше,забеляза една от преподавателките да се приближава към него.
- Здравейте професор Симънс!Как сте днес ? - усмихна се Халиуел и продължи да говори:
- Какво ви води насам?
- Здравейте професор ... ? - момичето се претесни,че не знаеше името на професора,с когото разговаря
-...професор Халиуел - усмихна се Крис и продължи:
- Добре дошла отново при нас :)

Кейли почервеня като домат,"От къде я познаваше" мислеше си тя.
Но когато професора изрече фамилията си,Кел подскочи от вълнение.
-....Халиуел?!...ти,тоест Вие....Крис- оплете се Кейли.
-За Бога не те познах,нова външност, а ?- намигна му жената
-Благодаря- отговори на професор Халиуел,Кел.-От кога не съм те виждала,как върви?

- Ами,както всяка година - засмя се той
- Тази година отново ще си при нас,а ? - продължи Халиуел
- Да!Тук има страхотни хора,с които можеш да се забавляваш - отговори Симънс
- Преди два дни получих съобщение,че ще има нападение от Трол,но много не ми се вярва,тъй като замъка е защитен с защитно поле,но понякога полето отслабва и може да се вмъкне някое същество.Надявам се да няма проишествия ...

Думите на професора привлякоха вниманието на Кейли.
-Нападение?!- със сигурност не беше шега,помисли си тя
-Дано не се случва,защитното поле би трябвало да подейства- допълни Кел.
-Да,би трябвало- съгласи се директора
-Ами, аз мисля да тръгвам,не искам да нахалствам...-извини се Кейли за натрапчивостта си и се усмихна на Халиуел,който залисано гледаше през прозореца,навярно мислеше за нападението...

- Не ми пречиш,а и нямаше ли да обядваш?! - запита директора,гледайки през прозореца,мислейки какво би станало ако Трол бе влязъл и бе нападнал някого.Халиуел силно се надяваше да няма такива инциденти.Кристофър не сваляше очи от прозореца,но въпреки това чакаше отговора на преподавателката.
Изведнъж прозорците се спукаха и задуха силен вятър,който вкара снега в замъка.Това бе много лош знак.Знак,който означаваше,че през бариерата е минало създание,което е създало дупка поради,което се е появил вятъра.

-Ами всъщност не,нямам апетит напоследък- отговори Кейли.
Професора все още не отлепваше очи от прозореца, все едно очакваше нещо да се случи....Така и стана,изведнъж силен пукот счупи прозорците и вихрушка,примесена със сняг навлезе в училището.
-Какво беше това?! - изненадано попита Кейли, чистейки дрехите си
-Добре ли си?-допълни въпроса си жената

-Това беше знак,че в училището има неканен гост... - заяви директора и потдаде ръка на професорката,за да се изправи след това извади пръчката и я размаха обратно на часовниковата стрелка и каза :
- Репаро! - в миг всички счупени прозорци се възтановиха, а снегът бе премахнат с :
- Очисти!

-Благодаря!- отовори Кейли и пое ръката на директора.
-Явно съобщението което си получил е истина - не искаше да повярва тя.
Халиуел почисти и оправи залата и заклати неодобрително глава.
-Ам дали да не излезем от тук,може Тролът или каквото е там,
да е нападнал учениците - предложи Кейли.
-Да,да вървим!- отговори директора и двамата се отправиха към коридорите.