По коридорите...

Заглавие: По коридорите... Съб Фев 27, 2010 8:03 pm

Свободно Рп!

Тейлър се разхождаше из коридорите.Учебната година още не беше започнала затова не се надяваше да види някой ученик да се навърта наоколу.Слезе по стълбите и се озова тук.Огледа хубаво цялото помещение,което му се стори много просторно за коридор.Тъкмо реши че е време да влезе в кабинета си когато чу стъпки,съответните стъпки бяха на повече от един човек,може би двама.След като приближиха той усъзна че това са преподавател и ученичка.

-Добър вечер професор Лонтър.Радвам се да ви видя.-Каза Слийк и подаде ръката си за да се здрависа с колегата.-О....това е Шеверненко ,Аня Шеверненко ,но ти сигурно я познаваш все пак си ръководител на дома в който е тя.-Слийк се засмя и каза-Е ,аз пък съм ръководител на Слидерин.-и се усмихна

В първия момент Лонтър ги помисли за двама учители,но после усъзна че не са два учители.След като се здрависаха Тай се огледа.
-Приятно ми е Аня!- той се усмихна на Аня,след което тримата продължиха по пътя. - Тук съм отскоро,ако искате да минем на по чай в моя кабинет? - предложи той.И продължиха докато стигнаха пред кабинета по ИнаМ

Денят беше мек и дъждовен. Както обикновенно аз се разхождах някъде из замъка, който много обичах.

Тази вечер бях решил да се поразходя из четвъртия етаж. Много бързо закрачих по движестите се стълби, в опит да слезна на по-дълния етаж - четвъртия, който се славеше с богатата си история и това, че там са се сличили прекалено много случки. Някой добри, а дриге - не.

След по-малко от пет минути вече се намирах на дадения етаж, но не където и да било, а по коридорите, които както обикновенно бяха тъмни и осветени от лъчите на факлите, които висяка по стените. Бях забравил какво е да си на този етаж, защото макар да не беше толкова странен и различен от другите, аз изпитвах някаква връзка към него. Изпитвах странното желание да се разхождам тук вечно, което се оправдава от факта, че се мисля за луд(в преносния смисъл, разбира се!).

Вървейки по коридора, започнах да чувам някакви гласове. Гласове, които ми напомняха на двама мъже, с които бях разговарял преди, но в тях имаше и нещо различно и умозашеметяващо. Ехото разнасяше тези два гласа, които малко по малко се усилваха и вече ги долавях почти перфектно. Можех да установя, че това са двама преподаватели, и вече - едно момиче, което явно беше от училището. И нямаше как да не бъде. Тук не се допускаха ученици от дриге училища, а и дори да успееха да влезнат, което е невъзможно, те щяха да бъдет изгонени и, най-вероятно - наказани.

Вече стоях пред въпросните магьосници. Предчувствието ми се беше оправдало. Това бяха двама преподаватели, които не познавах, защото бяха нови и Аня Шеверненко - младата грифиндорка, която е тук за втора учебна година. Даааа! Наистина много добра ученичка. Заговорих:

- Добър вечер господа! - погледнах към Аня - Добър вече Аня! Как сте в тази, тъй прекрасна, дъждовна вечер?

О, господи! Със сигурност бях прозвочал много зле и бях заприличал на идеот, особено пред двамата мъже. Зачаках реакцията им.

Тейлър видя че се събират много хора.
-Аз ще ви оставям,просто се събрахме много,но аз трябва да тръгвам,защото..... - той не можа да измисли подходяжа лъжа. - .......защото имам работа! - след което намигна на Аня. - Ако някой от вас иска да си ПОГОВОРИМ да дойде в кабинета ми. - Той наблегна на думата поговорим нарочно след което тръгна в посоко кабинета си.

ПП:ПИШИ ПО СВЕТЛО ТОМЪС И С ПО - големи букви

И все пак това беше факт, от който Аня не можеше да избяга. Тейлър определено много и се харесваше като учител, но и като ръководител беше много приятен.
-Здравейте,господа!-поздрави тя всички.
Колко странно. Всички те бяха преподаватели, а тя второкурсничка. Не всички можеша да се похвалят с това.
-Мисля, че ще бъде прекрасно ВСИЧКИ да дойдем с теб Тейлър да пием чай.-каза Анн като погледна Томас и Гордън.
-Нали?-попита тя с леден тон.

Кимнах одобрително на Аня. Все пак тя беше една второкурсничка, която обичаше да настоява и умееше това, а и щеше да бъде много добре да си пийна малко чай с весела компания.
За секунда спрях да слушам какво си говорят останалите. Замислих се колко ли още време би могло да остава до началото на учебната година. Е сигуорно не е толкова много. Обърнах се към второкурсничката, след което заговорих:
- Е, Аня! Ще тръгваме ли? - Тя кимна одобрително.
- Ами вие господа идвате ли? - Запитах и двамата магьосника, който си говореха за нещо, което не ме интерасуваше.

П.П: Незнам какво е малкото на миналото ми писане, но аз си го виждах перфектно.

Тейлър се обърна към останалите.
-Добре,нека влезем да пийнем по чаша чай! - всички влязоха в кабинета на професора. - През последните няколко дни се говори че от Азкабан е избягал.... - Останалите преподаватели го погледанаха настоичиво и посочиха Аня с глава. - Спокойно,на Аня имам много доверие.Та докъде бях стигнал,а да. - Той извади от бюрото си няколко вестника.на снимките един мършав и грозен човек се усмихваше. - Оуу,това е Сириус Блек! - каза Лонтър и извади други вестници.

Супер! Всички имаха доверие на Аня, но и всички я познаваха. Повечето я знаеха като първокурсничката, която се опитваше да се самоубие няколко пъти, но всички това вече беше отминало. Сега Анн беше коренно различна персона.

Когато четиримата влязоха в кабинета на Тейлър, Аш веднага се заозърта. Леле! Какво прекрасно място си беше това. А и наистина на грифиндорката веднага и допадна. Лотнър каза на останалите за Сириус. Божичко! Ашли полудя. Баща и познаваше Блек доста добре и самата Шеверненко го знаеше. Очите на Аня станаха червени. На нея и се поиска да излезе от стаята, за да скрие очите си. Все пак именно старата и приятелка губеше контрол над вампирската част от себе си, когато и съобщаваха нещо трагично. Да, Ана Томас Блейк, определено беше от тези личност.
Шеверненко се изправи и забърза да излезе от стаята, но тогава усети една гореща ръка да я хваща, затова второкурсничката се обърна и изръмжа като оголи зъби.

Това бе един непознат преподавател,може би ученик.Мъжът замахна с ръка пред лицето на Аня и тя много бързо се оправи...
-Здравейте господа!Не исках да Ви прекъсвам.. - отговори мъжът и тръгна да излиза от стаята.
Любопитството на всички,които бяха в стаята нарасна.Въпроси в главите им преиждаха като например:
"Кой ли е пък този?"
"Това директора ли е ?!"
"Какво си мисли,че прави пък този"

-Аз, аз, съжелявам, директоре!-каза светкавично Аня.
Беше истина, че Халиуел знаеше за истинската същност на Анн, но това изобщо не го притесняваше.
-Няма нищо!-отвърна той с плаха усмивка.
-Тейлър, Томас, Гордън, това е директорът!-представи второкурсничката Боби.
Мъжете, които досега бяха гледали разярената Аш се смаяха, но нищо не казаха.
-Какво ви води насам?-попита с любезен тон грифиндорката, след като се увери, че напълно се е съвзела.

-Ами реших да се поразходя с новата си личност - засмя се директора
- Нали знаете,всяка година сменям личността си - усмихна се отново той и започна да се представя на останалите
- Приятно ми е,че се съгласихте да преподавате при нас..
-Надявам се,че вие ще се задържите дълго при нас - засмяха се Аня и Халиуел,а другите стояха фцепенени,тъй като не знаеха какво има предвид директора

Аня веднага побърза да разяни на останалите преподаватели.
-Вече втора година си сменяме преподавателите. Никой не се е задържал при нас задълго. Понеже всяка година стават инциденти.-засмя се Анн и показа вампирските си зъби.
-А сега,Боби, с каква личност ще ни одостоиш?-попита Аш засмяна, докато другите сякаш бяха замръзнали и не смееха да помръднат.

- Ами като ме погледнеш ще разбереш.. - засмя се директора
- Е господа,надявам се да Ви хареса тук и да останете за дълго :) - усмихна се той и представи на всички новата си самоличност...

Денят беше слънчев и лъчите огряваха целия Хогуортс. Навън времето беше просто мечта, но не и за Аня. Слънчевите лъчи не и влияха така приятно, както на повечето. Анн беше то хората, които обичаха тъмнината пред светлината и неизвестността пред ясното бъдеще. Ако Ашли можеше да се опише с няколко думи, тя можеше да каже "непредвидима". Всички, които я познаваха го знаеха. Аш се беше питала много пъти, дали мястото и не беше в Слидерин, но очевидно не беше. Но защо? Тя мразеше мъгълокръвните и нечистокръвните, все пак тя беше чистокръвна и с времето се беше научила да мрази хората.
Да, точно такава беше истинската Шеверненко. Главата и беше изцяло погълната с такива мисли, че тя не забеляза, че беше излязла от кулите и стигнала до четвъртия етаж. Е, все пак на нея винаги и беше приятно да се разхожда и да се радва на самотата си. Второкурсничката предпочиташе самотата, пред скучната и без различна компания. Грифиндорката вървеше по коридора и в този момент се сети, че вървеше, за да върне една книга в библиотеката на училището, но къде беше книгата? По дяволите! На Аня и идеше да удари нещо и някого, но се сдържа, като започна да диша ускорено, докато не се успокои.
Изведнъж Анн се сети едно от заклинанията, което беше учила миналата година. Магия за призоваване. Да! Супер! Аш се зарадва и извади магическата пръчка от джоба си. Размаха я и каза:
-Акцио книга!-но нищо не стана.
Проклятие! Защо не става? Но все пак Ашли не беше от магьосниците, които се предаваха така лесно, затова тя си пое дълбоко дъх, съсредоточи се и каза:
-Акцио книга!
В следващия момент книгата на Шеверненко лежеше до краката и. Второкурсничката се усмихна, прибра пръчката си и взе книгата в ръце. След това спокойно закрачи по стълбите надолу към Библиотеката, спокойна, че е успяла да направи заклинанието, да намери книгата и да го направи по нормален вълшебен начин.

» из коридорите...