Някои може да знаят,че когато съм ядосан или тъжен,съченявам разни неща.Ту заклинания,колкото и смешно да ви звучи,ту пиша нещо...
Този път съчених нещо,което нямам никаква представа какво е и от къде дойде ....
Почти виждам живота,който искам,
но тогава реалността ме застига
и всичко се превръща в мечта.
Почти виждам светлина в мрака,
но тогава се оказва,че просто сънувам.
В живота най - важното са приятелите,
но приятели,които да те подкрепят,а
не приятели,които те използват за
приятел,само когато им трябваш.
Ако мечтите бяха реалност,щях
да си мечтая за живот,различен от
този който аз водя.Живот без тъга.
Мечтаеш да бъдеш звезда и изведнъж
ставаш,но тогава се събуждаш и
разбираш,че това е поредният
неусъществим сън.
Вървя по пътя си сам,без да виждам
светлината в края на тонела.Без
приятели,на които да опреш рамо.
Иска ми се да бях птица,за да
мога да отлетя на далеч от проблемите,
които имам всеки ден,но разбираш,че това
е просто фантазия,неусъществима фантазия.
Надникваш през прозореца на някоя къща
и виждаш семейство,което се забавлява
и се сещаш,че и твоето е такова,но тогава
реалността те застига и разбираш,че всичко
това е било само мечта...
