Класна стая(Втори курс)

Тази година стаята бе различна.Както на повечето ученици им е известно,всяка година
освен личността на директора се променя и облика на повечето стаи в замъка.

Директора за жалост нямаше време да се появи за часа,затова бе направил магия,с която на всеки чин се появи лист,в който учениците да напишат всички заклинания,които си спомнят и да напишат какво правят.

Домашно:
1.Пуснете по едно РП
2.Испратете ми поне 5-10 заклинания от мин.година на ЛС(лично съобщение)

Сега идваше по - веселата част.Шин и Аня тярбваше да слязат по стълбите,не да ги изкачват а да слизат.Беше истинско облекчение след като бяха изкачили толкова много стъпала.
Ерик и Аня бързо стигнаха на тертия етаж и по спомен намериха стаята по Вълшебство.Рик и Ашли влязоха в кабината по Вълшебство.
Попринцип учителите ги чакаха на катедралите си или някъде около стаята,но сега нямаше никаква следа от преподавател.
"Сигурно скоро ще дойде или преподавателя или заместник" - поимсли си Шин и седна на чина си.
Аня съща седна и бутна нещо на земята.Ерик се наведе и прочете на глас.
-Съжалявам че не можах да дойда за часа имах доста работа напишете на листовете по чиновете си всички заклинания които занете.
Рик погледа към чина си и там видя два парзни листа.
-Хайде,Ашли да се залавяме за работа! - обяви той и взе един лист.
Момичето го спря.
-Още не е бил звънеца,може някои да си е направил шега.
Двамата се обърнаха и видяха на всеки чин листове.Скоро влезе класа и целия втори курс започна да пише всички заклинания,които знаеше.
-Сега остава само да ги предадем на преподавателя! - каза Шин и погледан ъкм Аня която отново замисляше нещо.
-Да ги оставим на бърото ( ЛС ) той ще ги намери и ще ги оцени! - Ерик се съгласи и помогна на момичето да събере листовете.
След малко изби звънеца и децата излазоха.

Аня крачеше във видно лошо настроение по коридора. Беше супер изнервена и се репчеше на всеки, който и се изправяше на пътя. Не и се говореше с никого, дори не искаше да вижда Ерик. Искаше да бъде. Анн влезе с гръм и трясък в стаята, затръшвайки вратата след себе си и се настани на един от задните чинове. Проклятие! Защо трябваше да имат вълшебство? Защо не ги оставяха намира? Толкова много часове прекарваха заключени в замъка. Не можеше ли веднъж да ги пуснат през седмицата да излязат? Оффф.... грифиндорката вече си мечтаеше за Лондон. Ах,този дъждовен Лондон!
Докато се усетеше, стаята вече се беше напълнила и Рик беше там. Той понечи да седне до нея, то тя го изгледа злобно и се озъби насреща, което беше виден знак, че иска да е по-далече от нея. Шеверненко просто искаше малко спокойствие.
Аня видя, че пред нея имаше един лист, който служеше тя да напише всички заклинания, които си спомня.
-Ха!-каза Анн и се подхилна.
Да, типичния Крис. Винаги, когато не можеше да поеме нещо оставяше домашно.
Второкурсничката хвана листа и започна да пише...

п.п. Сори за краткия пост,Боби! Няма нищо лично, просто това реших да е отношението на Аня към предмета. А и съм в лошо настроение, което си личи в РП-то. Не ми се сърди!

И ето че дойде ред на още един хубав час!Директорът на Хогуортс щеше да им преподава по Вълшебство.От билкологията, Кора разбра, че Халиуел преподава добре.Сега тя вървеше по коридорите, слизаше по стълбите и най-сетне стигна до кабинетът.
За нейна изненада, той беше празен...почти.Кристофър го нямаше, а на предните чинове седяха двама грифиндорци - Аня Шеверненко и Ерик Шин.След като префектката се настани също на по-предните чинове, тя забеляза лист на бюрото си.Там второкурсниците трябваше да напишат към десет заклинания, които бяха учили в Първи курс.
Скоро стаята се напълни със учудени второкурсници.Някои си пупукаха и се питаха къде ли е професор Халиуел?Вероятно имаше важна работа и се налагаше да отсъства.
Сега звънецът би и всички трябваше да се залагат за работа.Веднага Кора се сети за толкова много заклинания...Тя ги записа, след като внимателно и стриктно ги описваше.
За малко Кора се разсея и затърси Алекс с очи.Но от тълпата с ученици така й не я видя.Мястото до нея беше празно.Волтури отказа на второкурсниците, които не познава да седнат до нея.Чакаше да дойде Ашли,Алекс или Лия."Съсредоточи се най-сетне!"-каза си наум Кора и отново погледна в листа си.
Когато най-сетне записа всичко, Кора стана и сложи листа си на учителското бюро.След това звънецът би и хафълпафката излезе от класната стая.

Aшли отиде към стаята за вълшебство, когато влезе имаше само ученици, а учителя не беше дошъл. Момичето седна на един самотен чин и видя един лист пред себе си. На него пишеше:
Всички заклинания, които си спомняш:
Какво правиш в момента:
Ашли попълни всичко и се огледа, всички все още пишеха, за това момичето реши да допълни отговора си. Писа още пет минути и зачака да види какво ще стане. Изведнъж листите на всички изчезнаха и се появиха на учителското бюро. Всички си тръгваха по двойки, само Ашли изчака Кора и Александра.

Намръщено вървях към кабинета по вълшебство. От толкова разсъждения имах чувството, че мозъка ми се е изпразнил. По коридорите минаваха постоянно забързани ученици, но всички сякаш бяха някак си далеч от мен. Имах чувството, че аз съм на едно място, а те на друго, макар че бяхме в една сграда. Вървях бавно, за никъде не бързах, ако закаснеех за часа, еми тогава ще се извиня. Просто не ми се бързаше, чувствах се уморено. Искаше ми се да свършат най-после часовете и да отида и да си легна в леглото. Найнакрая след цяла вечност, може би, но за мен просто няколко секунди, аз стигнах до кабинета. Отворих вратата и чух разговорите на учениците. Те се обърнаха и ме погледнаха, сигурно очакваха учителя, който когато се огледах, останових, че го няма. Вдигнах въпросително лявата си вежда и прошепнах.
- Сега него ли пък го няма ?
Седнах на последния чин и зачаках да се появи. Явно доста бях разсеяна, защото не забелязах листа, който стоеше посредата на чина. За щастие чух някои наблизо да споменава за своя чин и на свой ред аз също погледнах. Видях съобщението от директора и извадих да си запиша домашното. След което прибрах пергамента и перото в чантата си и тръгнах да излизам от стаята. Няколко ученика ме погледнаха въпросително и им отговорих спокойно.
- Така и така имаме свободен час, защо да го прекарваме тук ? - след тези думи аз излязох в коридора.

Ерик влезе в стаята по Вълшебство с умерена крачка и се настани на един от свободните чинове. Надяваше се и този час да му хареса, нали все пак щеше да го преподава директора, но времето си минаваше, а никой не се появи. Тогава, по едно време пред всеки от учениците излезе по един бял лист, на който трябваше да напишат няколко заклинания, които знаеха от миналата година. Добре, поне това беше лесно казах си аз и се приготвих за писането. След околко петнадесетина миутки вече бях готов и отидох да си оставя листа на бюрото на Професора. Върнах се на мястото си и послуша малко музика, докато звънецът не би, тогава излязох от кабинета и се запътих към следващия си час.

Денят беше напълно обикновен, всичко си беше по старому.Само дето Александра отново бързаше за някъде.
Но закъде ли можеше да бърза чак толкова много?Какво ли се беше случило.
Всъшност нищо не се беше случило, момичето бягаше защото трябваше да хване часът по вълшепство.
Лошото беше че тя май закъсняваше за час, и се притесняваше от реакцията на професорът.
Но пътят, не беше толкова кратък, а ученичката се намираше едва на първият етаж.
Качисе на местищите, се стълби без да губи повече време и ги изчака да се преместят напълно.
След това се намираше вече на вторият етаж, оставаше само още един етаж.Кой изкачи бягай ки.
Щом стигна на третият етаж, творокурсичката отново запозна да бяга и стигна пред кабинетът.
Първо почука, после влезе и се извини че е закъсня.След това си отиде на мястото и започна да слуша професорът.
Който казваше че днес няма да вземат урок, а ще пиашт заклинания от миналата година.
Даде един лист на учениците и ги разпусна, защото би звънецът.Явно и професорът беше изтървал половината час.

С лека неохота Ана влезе в часа. Попринцип харесваше предмета, но днес достатъчно се бе излагала пред директора. Пристъпи праха малко несигурно прага на стаята и се огледа. КАбинета изглеждаше съвсем различно от миналата година, нямаше почти никоги, заедно с преподавателя и на всеки чин имаше по един лист, на който бяха изписани инструкции, какво да се прави през часа.
- Нямакъв вид контролно. Е, добре, това няма да е никак трудно. - каза си тя и след като зае обичайното си място, се залови да пише заклинания. Трябваше доста да се порови в паметта си, при което много спомени изникнаха, и то повечето не бяха никак хубави. Записа пет-шест заклинания и се загледа през прозореца. Денят отново бе към своя край и сега се къпеше във вана, пълна с алени облаци. Небето бе в красиви нюанси на оранжево и червено. Това накара съзнанието на момичето да се поизчисти да си спомни още магии, както и да се успокои и да не се притеснява.
Щом бе готова, тя стана и предаде листа си, върна се отново, продължавайки да съзерцава красивата гледка. Слънцето наново умираше, отстъпвайки място на своята сестра - луната. Тежки о големи облаци започнаха да обгръщат дневното светило, а навън живота постепенно започна да замира. Звукът на звънеца грубо върна хафълпафката в реалноста. След като си събра вещите, се запъти към последния си урок...

Джеймс се зададе по коридора. Той си мислеше за миналата година колко му е било приятно в часовете по Вълшебство. Джеймс очакваше днес да учат нова магия. След няколко крачки момчето стигна до стаята и я отвори.
Вътре имаше няколко ученика, но учителят го нямаше. Въпреки това те седяха и решаваха някакъв тест. Джеймс беше много учуден. Той отиде до един от чиновете и седна на него. След малко се успокои, защото разбра, че тестът е лесен.
Учителят нямал възможност да дойде за това уставил този тест.
На листа Джеймс трябваше да напише няколко заклинания които е учил миналата година по Вълшебство.
- Хммм.... а да!! - каза Джеймс и записа няколко заклинания.
След малко записа и още.
Добре, че Джеймс беше дошъл малко по-рано и бе успял да напише седем- осем заклинаия, защото след малко дойдоха много ученици и в стаята стана много шумно. Момчето не харесваше шумът и за това си тръгна, като преди това остави тестът в една магическа кутия, в която можеше да бръкне и извади някой тест само учителят.

Лия този път не закъсняваше. Днес имаше час при директора, а едва ли щеше да му хареса още на първият урок някой да закъснее.
Лия вървеше умерено по коридорите и си тананикаше една песен на ум. Когато стигна до кабинета, Лия почука и влезе. Имаше няколко ученика, които бяха си избрали вече места.
Лия този път реши да седне на един от първите чинове, въпреки, че и на задните тя чуваше и виждаше идеално всичко.
Стаята се пълнеше и пълнеше, а преподавателя все още не беше там.
Когато иззвъня и последния звънец на всички чинове се появиха големи бели листи. Най-отгоре на всички пишеше " Напишете всички заклинания, които помните от миналата година"
Всеки от учениците започна да пише.
Когато звънеца за излизане удари всеки от учениците остави листа си и се запъти към вратата.

Вървях спокойно към стаята,въпреки че бях закъсняла.
Отворих с плавно движение на китката си вратата и се огледах-учителя липсваше.
Седнах на мястото си и видях един лист на чина пред мен.Придърпах го и го прочетох.
Да напишем заклинания от миналата година,които си спомняме...е това не беше много трудно.
Само че повечето вече ми бяха изхвърчали от главата.Извадих перото и мастилницата си и започнах да дращя по пергамента.
За жалост можех да се сетя само за 5,въпркеки че можеше и до 10.Но си казах:
"Хей,аз не съм гений,правя каквото мога.Не съм в Рейвънклоу,че да се хваля с голям ум!".
Навих пергамента на руло и го оставих на бюрото на учителя.
Върнах се на мястото си и изчаках звънеца да бие,тъй като бях свършила бързо.
Изкарах огледалцето си и магическата си пръчка.Заувивах кичури коса на пръчката ми и така я накъдрих.
Скоро след това звънецът би и аз излязох натърпелива от стаята,като черния плащ на мантията ми се полюшваше около краката ми.

След като директора бе предал урока си по Билкология,дойде да предаде урока си и по Вълшебство.
- Деца,добър ден! - поздрави той
- Здравейте професора! - отговориха учениците
- Днес урокът Ни ще бъде г/д кратък. - усмихна се Халиуел и продължи
- Сега ще Ви покажа едно заклинание,което може да взривява неща.Заклинанието се казва "Бомбарда".Създадено е от престъпничката Бомбардина,която докато била в Азкабан измислила заклинанието,за да може да се измъкне и разбира се успяла.Освен,че в историята е запомнена като най - злият престъпник живял преди,известна е и със създаването на заклинанието.
- Ето какво представлява - след думите си,Кристофър замахна и пред учениците се появи нещо като мехурче,в което се прожектираше използването на заклинанието от бифша директорка
- Урокът премина в 3Д...ОТ мехурчето дало възможност да се види заклинанието,след експлозията се чуваше само "Уоу"Директора извади всички ученици,за да използват заклинанието върху чиновете им.
- Ученици,това беше днешният ни урок.. - уповести професора и освободи учениците...

За домашно:
1.Напишете по едно Рп как правите заклинанието(ще бъде оценено)
2.От кого е създадено заклинанието и с каква цел?(ЛС)

Патерсън бе изпаднал в транс...Заклинанието много му допадна и имаше честа да го направи първи.Момчето почувства глад,което напълно го обърка.Бе сигурен,че наоколо някой се е порязал или нещо такова,защото подушваше кръв.Момчето се опита да се фокусира върху чина си и произнесе заклинанието..
- Бомбарда! - чина едвам се напука.Дрю се разочарова,тъй като можеше да се каже,че се справяше много добре със заклинанията,но явно глада и кръвта допринасяха за неуспеха му.Хъфълпафеца помоли директора да поседне,защото му станало лошо.Халиуел разбира се му разреши и второкурсника седна на един стол.
- Добре ли си? - прошепна Лия,която му бе казала,че ще го наглежда
- Не усещаш ли?! - запита Дрю
- Усещам,разбира се,но мога да се контролирам... - отговори тя
- Какво да правя ?!Не мога да мисля за нищо друго - продължи Патерсън
- Пийни това... - Волтури му даде някаква капсула пълна с кръв,докато другите правеха заклинанието.Патерсън минути след това се почувства много добре и каза на учителя...
- Професоре,сега може ли да опитам?
- Разбира се!Заповядай! - отговори Халиуел
Хъфълпафеца се концентрира и произнесе заклинанието..
- Бомбарда! - чина се разби на големи парченца...
- Е,не е зле! - отговори Халиуел и продължи...
- Като за първи опит, (И)...Патерсъм много се зарадва,че е успял и се върна с усмивка до уши в редицата.

Променено от админа

Шин и Джонсън излязоха от кабинета по Отвари и се запътиха към този по Вълшебство,които се оказа доста по - обширен от другите.
Седрик велезе в кабинета по Вълшебство.
Той не беше виждал здосека такъв кабинет - на места имаше доста книги,от двете страни(лява и дясна) бяха наредени чинове,а най - отпред между двете страни,посредата имаше една учителска катедра.
Сед седна на един чин между Шин и Аня(по молба на Шин) и зачака да види преподавателя.
Изби звънеца,Седрик погледна към вратата,която се виждаше добре.
Вратата се отвори и вътре влезе Крис Х.
Седрик се ококори.Изобщо не очакваше да види преподавателя по Билкология.
"Той замества" - спомни си думите на Шин Седрик.
Той се усмихна и намести на чина си.
Извади пръчката сии зачака преподавателя да се настани.
Днешното заклинание беше доста забавно - Бомбарда.
Седрик разбра че с това заклинание се взривяват предмети и др.
Много му хареса това което видя за заклинанието,беше нещо като 3D.
Почти без търпение седрик изчака професора да свърши и да им даде задачата - да направят заклинанието.
Седрик се усмихна и се прицели в чина си.Стана и се състредооточи в това да успее.
-Бомбарда! - извика той и всички спряха да видят какво е напарвил - оказа се че не е направил нищо.
Той се усмихна и състредооточи.
-Бомбарда! - каза отново,от пръчката му излезе само дин и отново нищо не стана.
Сед се намуси,затвори очи и се придстави че това което иска да стане се случва.Ссътредооточи се и отвори очи.
-Бомбарда!!! - изкрещя и чина започна да дими,скоро изгърмя и се счупи на няколко пърчета.
"Най - после" - помисли си той и се огледа.
След малко Крис се приближи и огледа хубаво чина.Замахна с пръчката си и той се поправи.
Сед се усмихна,скоро преподавателя ги пусна с домашно.

Ашли бързаше от отвари към Вълшебство. Направо скачаше по джижещите се стълби. Когато стигна часът почти беше започнал, тя седна запъхтяно на един самотен чин и професорът започна:
- Деца,добър ден! - поздрави той
-
Здравейте професора! - отговориха учениците
- Днес урокът Ни ще бъде
г/д кратък. - усмихна се Халиуел и продължи
- Сега ще Ви покажа едно
заклинание,което може да взривява неща.Заклинанието се казва
"Бомбарда".Създадено е от престъпничката Бомбардина,която докато била в
Азкабан измислила заклинанието,за да може да се измъкне и разбира се
успяла.Освен,че в историята е запомнена като най - злият престъпник
живял преди,известна е и със създаването на заклинанието.
- Ето
какво представлява - след думите си,Кристофър замахна и пред учениците
се появи нещо като мехурче,в което се прожектираше използването на
заклинанието от бифша директорка . Ашли разгледа добре мехура, който показа заклинанието и след това се пукна. Това трябваше да направят върху чиновете си. "Горкия чин." помисли си подигравателно АШли. Вцалата стая се чуваше само думата "Бомбарда"
- Бомбарда. - каза момичето и замахна с пръчката, но нищо не стана. Съсредоточи се още повече и се опита да заличи гласовете на съучениците си.
- Бомбарда. - в чина се появи пукнатина, но не беше достатъчно. - БОМБАРДА! - чина се разцепи на две и избухна. Ашли беше доволна от постижението си, но част от чина я беше ударило и малко я болеше. Учителя беше доволен от всички и ги изпрати от стаята като гости. Ашли тръгна по коридора към другия си урок.

Днес бях в добро настроение и как бих могъл да се чувствам, като Ана бе избрала мен, но сега бе дошло времето за уроци, затова се насочих към кабинета по Вълшебство. Влязох вътре и седнах на един от свободните чинове, а малко след това и проф. Халиуел влезе. Поздрави ни и започна да ни обяснява за новото заклинание което щяхме да вземем днес, Бомбарда. Показа ни нагледно как се прави и какви са последствията от него и след това даде разрешение и ние да опитаме. Аз не бързах със залкинанието, исках първо да видя как другите се справят с него и да се поуча от грешките им. И така останах един от последните, но накрая дойде и моят ред.
- Бомбарда! - извиках аз но от ми излезе само пушек. Не трябва да се отчайваш, може да не е от първия път, но ще го направиш!
- Бомбарда! - извиках отново аз и тъкмо да се отчая от новия си неуспешен опит, от пръчката ми излезе ярка светлина и разуши чина на множество парчета. Едвам се стърпях да не подскоча от щастие, но трябваше да се владея, затова се просто се отдръпнах от чина и зачаках часът да свърши. След като и последният ученик направи заклинанието, директорът ни пусна и аз излязох през вратата с умерена крачка.

''Бомбарда?''По дяволите,това заклинание страшно ми харесваше.Да мога да взривявам предмети или стени на парченца.Страхотно.Дойде и моят ред и аз застанах пред чина и вдигнах пръчката си на едно ниво с чина.Опитах се да се концентрирам...но постоянно се чеваше жуженето на учениците,които не спираха да говорят.Добре че сега не бях една от първите и тези които бяха приключили разсеяно си приказваха и не я наблюдаваха втренчено.Не можех да се концентрирам...точно както когато чета искам да е тихо и спокойно за да не ми отвличат вниманието.Но сега не бе така.След всека секунда в която седях с вдигната пръчка и не правех нищо все повече погледи се насочваха към мен.Затова накрая се реших,че не мога да отлагам повече,всички бяха нетърпеливи,а и Халилуел започна да ме подканя с погледи.
-Бомбарда!-извиках и затворих очи,сякаш щеше да се случи нещо ужасно.Усетих как пръчката ми леко ме избута назад,но взриви чина.Усмихнах се плахо...тази магия не бе от най-приятните за направа.Погледнах Халилуел и той ми кимна,без усмивка,без нищо,лицето му бе каменно...запитах се дали съм объркала нещо.Върнах се чак накрая на редицата,която продължава до стената на класната стая и се облегнах,като наблюдавах и другите.

Взривът доста й хареса. Щом доректорът разреши учениците да се упражняват, Ана веднага започна. Първо затвори очи и се концентрира. После отвори очи, замахна бързо и произнесе заклинанието,... но както винаги, от първия път никога не ставаше. Тя не се отчая и продължи.
- Бомбарда, бомбарда, бомбарда. - казваше, високо, ясно и отчетливо и постепенно напредваше. След няколко минути тя спря, за да си почине. Огледа се около себе си и видя, че някои изобщо не успяваха, а други правеха великолепно заклинанието. Даже повече от половината вече бяха готови и свободни.
"Стегни се, иначе няма да успееш и след 100 години." - каза си ядосано, пи вода и пак стана.
- Бомбарда. - почти извика хафълпафката и успя да отчупи съвсем малко парче от чина.
"О, стига де. Не може това да ми се случва."
- Бомбарда, бомбарда, бомбарда. - произнесе заповеднически, но нямаше никакъв напредък.
- Оу, Ана. Справяш се много добре,... за слабачка. - отвърна един слидеринец през смях и насочи заклинаниео си към чина й. От ученическото пособие останаха само парчета дървесина.
- Да, видим тази работа. - отвърна гневно, но нищо друго не направи, освен да продължи да се упражнява. Постепенно, но сигурно тя успя да усвои заклинанието.
- Бомбарда. - за пореден път използва магията и успя да разпарчетоса един стол. Щастлива от успеха си, за кратко тя си почина. Погледна през прозореца. Навън бе прохладно и светло, а Блейк киснеше в кабинета. Мисълта, че скоро ще си почива и ще натрие носа на ученика, й помогна...
- Хайде, още малко. Още веднъж. - каза задъхана.
- Хей, Блейк. Нали щеше да ми показваш как се е правело, а? Явно наистина си слабачка. - каза през смях второкурсника.
- Искаш да видиш как се правили, змия такава. Ето на. БОМБАРДА!!! - извика тя срещу един чин. Махията бе толкова силна, заради гнева й, че от чина й не остана нищо и магията проби малка дупка в стената. Слидеринецът замълча и се врътна на другата страна. Момичето помисли, че вече няма работа тук. Звънецът би и тя си тръгна.

Ерик и Седрик влязоха в кабинета по Вълшебство.Седнаха отново на един чин.Ерик с мъка забеляза как Аня сяда на един от последните чинове и поглежда леко към него.Ерик се усмихна насила към нея,но тя се извъртя в противоположната посока.Ерик се намръщи и се обърна напред,за пореден път."Какво иска тя?" - помисли си той и удари по чина,което предизвика възгласи от целия клас.Халиуел влезе в кабинета с доста добро изражение,той се усмихна и им предаде урока по Вълшебство,които се оказа заклинанието Бомбарда,Ерик отново се усмихна насила при споменаването че ще трябва да го тренират.Ерик стана след като Седрик успя и насочи пръчката си към чина.-Бомбарда!!! - изкрещя той и чина се счупи.Ерик не изпита никакви чувства в този момент,обърна се назад и ядосано погледна към усмихнатата Аня.След малко преподавателя ги освободи.

Кора бързаше към Класната стая по Вълшебство.Това беше много интересен час за нея, а и се преподаваше от директорът.Но все пак той си имаше чувство за хумор - да се престори на умрял и да смае хиляди ученици, които тъгуват за него.Кора още беше леко ядосана за тази шегичка.
Когато влезе в класната стая, директорът заяви, че урокът ще е горе-долу кратък и усмихна.Разказа им за заклинанието "Бомбарда" "Бомбарда?!Що за име е това!", каза си Кора, което е измислено от магьосницата Бомбардина (едвам Кора не се изкиска), която е лежала в Азкабан.Била известна със това взривяващо заклинание.
След като Халиуел приключи със урока, той накара учениците да станат от чиновете си.Всички щяха да упражняват заклинанието върху тях.Кора видимо се зарадва.
Започнаха опитите за взривяване на чинове.При едно момче едвам се напука, а при друго парченцата от чина му се разпръснаха навсякъде, дори щяха да уцелят Кора.Но вампир цели ли се?Тя го хвана и с лош поглед го върна на "притежателя му".Сега беше нейн ред.Съвсем уверена, русокоската пристъпи към чина си.Съсредоточи се и съвсем ясно изрече:
-Бомбарда!
От пръчката й излезе лъч, който светкавично се блъсна в чина й.Той гръмна, чу се силен шум и най-накрая беше на парченца.От мястото излизаше дим.
-Добра работа!-каза директорът и кимна.
Кора си зае мястото сред останалите ученици.Изредиха се още няколко, които бяха успешни, други - не.Сякаш по поръчка, звънецът би точно след като Халиуел им каза домашната и обяви:
-Свободни сте!
Второкурсниците се запътиха към изхода и шушукаха оживено за този час.

Лия вече се бе разсеяла от лошото настроение и вече можеше да мисли по-добре. Тя тръгна с по-бързи от преди крачки към кабинета по Вълшебство.
Когато влезе в кабинета, тя седна на чина си. Тогава опита да види нещо свързано с бъдещето, но нищо. Изведнъж се хвана за главата.
Главата я болеше. Толкова не беше я боляла откакто започна да вижда бъдещето. Вероятно я болеше, защото в стаята имаше върколак. След секунда болката спря, а професора тъкмо влизаше в кабинета, за да започне се урока.
- Сега ще Ви покажа едно заклинание,което
може да взривява неща.Заклинанието се казва "Бомбарда"
Започна професора, а Лия се съсредоточи. "Хмм, трябва да взривяваме предмети, това и без заклинание го мога" помисли си Лия.
Когато учениците започнаха с правенето на заклинанието, Лия усети, че Дрю-този, който трябваше да наглежда бе седнал на един стол и едва не го строши.
-Добре ли си? - прошепна Лия.
-Не усещаш ли?!-попита той, а лицето му бе изкривено от болка, от жажда.
Пийни това...-Лия му подаде едно малко шишенце с човешка кръв. След това дойде и нейния ред да прави заклинанието.
Тя потупа по рамото Дрю и застана с Лице към чина си.
- Бомбарда!-провикна се тя. След секунда чина и избухна, а от него останаха малки парчета, които се разпиляха из стаята.

Когато Джеймс влезна в стаята тя вече беше пълна. Оставаха по- малко от две минути до началото на часа Джеймс се отправи към крач на стаята и седна на един от крайните чинове.
Любимите предмети на Джеймс бяха Вълшебство, Летене и ЗСЧИ.
Той внимаваше много и в трите часа.
След малко в стаята влезна директорът на училището , той преподаваше вълшебство.
Учителят започна да обяснява на второкурсниците за заклинанието Бомбарда.
Той обясни как е произлезло това заклинание и за какво е използвано.
После от магическата пръчка на директора излезна едно балонче на което се прожектираше използването на заклинанието от една минала директорка на Хогуортс.
На Джеймс му стана ясно всичко за заклинанието и беше готов да пробва.
Директоръ започна да вика ученици , които пробваха да направят заклинанието.
Повечето успяваха с три- четри опита. Джеймс беше уверен в себе си.
След малко дойде и негов ред. Джеймс се изправи пред всички второкурсници. Всички бяха вперили поглед в него.
Джеймс насочи пръчката си към един чин и извика:
- Бомбарда!! - от пръчката му не излезна нищо.
То се средуточи още повече и реши да опита пак.
- Бомбарда - извика той.
Изведнъж от пръчката му излезна един лъч и чина се взриви. Това стресна Джеймс, но после той много се зарадва, че е успял.
След малко всички ученици вече бяха пробвали и часът свърши.

Влязох с гръм и трясък в час по Вълшебство. След като директорът ни показа заклинанието "Бомбарда" аз се ококорих. Това ми изглеждаше доста полезна но и опасна магийка. Трябва определено да я науча. Може би някой ден щях да я използвам, за нещо. Директорът викаше един по един имената на учениците, които правеха заклинанието и ги оценяваше. Това малко ме притесни. Не исках да го правя пред целия клас и всички да ме гледат. От напрежение дори се сковах на място. Много мразех когато ставаше така. Най-накрая дойде и моят ред, което изобщо не ме успокои.
- Виктория, твой ред е! - обяви професор Халиуел
Напрегнах ся, всяка част от тялото ми отвън а и отвътре сякаш щеше да експлодира от напрежение. Преди изобщо да съм се успокоила казах сковано.
- Бббомбарда! - заекнах притесно
Разбира се нищо не направих. Преглътнах засрамено и сведох глава. Определено не ме биваше да правя магии публично. Затворих си очите, защото не исках да гледам как другите ми съученици се подсмихват или ме гледат едва ли не със съжаление. Това само щеше да сложи допълнително масло в огъня и тогава не знам за чина, но аз щях да избухна. Не виждах, но усещах погледа на директорът насочен към мен. Накрая тишината която бе настъбила бе разрушена от неговите думи.
- Виктория съсредоточи се. Давам ти още един опит и този път се успокой. Никой няма да пострада. - думите му бяха топли и насърчителни.
Отворих очи и погледнах нерешително към чина. Затворих ги отново. Тогава се сетих защо съм тук и решително ги отворих. Замахнах с пръчката и казах твърдо.
- Бомбарда! - този път чина се взриви.
Усмихнах се доволно, явно можех, но не ми стигаше смелоста.
- Добра работа. Трябва да се поупражняваш относно чувствата и концентрацията си,но ако не броим това, се справи добре. - бяха заключителните думи на професора относно мен.
Аз си отдъхнах и си седнах на стола. Бях толкова заета да осмислям случлото се туко що, че не забелязах кога бяха изпитани другите ученици и кога свърши часа.

» Класна стая(Първи курс)
» Класна стая
» Втори курс
» Уроците на втори курс
» Оранжерията(Втори курс)