Задния двор

Ана бе дошла още рано сутринта. Беше я малко яд, че плановете й и същността й бяха разкрити от доста хора, но това не трябваше да я отклонява от целта й. Цял ден правеше какво ли не - бягаше, скачаше, премяташе се и обичайните мъгълски работи. Припомни си някои магии от първи курс, като Репаро, Ванишиьо, Утум зурай. Накрая подобри уменията си да разрушава стъкло и се опита да раздроби прче дърво, но успя съвсем малко. Привечер легна уморена на тревата и се загледа в небето. За първи път доста време то бе стоманено сиво, тъмните облаци изглеждаха така тежки, сякаш щяха след миг да се сгромолят на земята. Духаше вятър, никакъв звук не се чуваше от Тъмната гора и нямаше никого наоколо. Въпреки това момичето обичаше самотата и спокойнствите, макар че понякога бяха страшно подтискащи. Нещо изшумоля и...

//Който иска да заповяда.//

- Здрасти, Анн. Радвам се да те видя. Как върви живота ми? Уф, остави се, всичко е пак объркано, но все тая. Надявам се, че ти си добре. - каза усмихната. После отново легна на тревата. Дълго си говореха двете, но по едно време приятелката на Ана Блейк, Шеверненко, каза, че трябва да тръгна. Двете се сбогуваха и момичето отново остана само. Облаците бяха станали все по- тъмни. Изведнъж прогърмя и блесна светкавица, след което силен и пороен дъжд заваля. За секунди Хафълпафката стана вир вода. ТЯ нямаше нищо против дъжда, но въпреки това стана и се запъти към гората. Покачи се на едно дърво и се загледа в далечината. МИслеше за Сам и Кай - братовчед й и нейният брат.
"Защо всичко винаги трябва да е сложно." - помисли си и затвори очи. Заслуша се в дъждът. Сякаш времето разказваше тъжна история. Малко врабче започна да чурулика и това сякаш допълни симфонията от звуци. Изведнъж светкавица удари близкото дърво и песента на птичето секна. СТана й малко гадно, но бързо се разсея. Някаква сянка вървеше в далечината...

//Същата покана, както винаги.//

Саске излезе на двора и видя момичето от вечерта която той гледаше звездите и мислеше за него мислеше да се приближи до нея. Днес се беше облякъл с любимите си дрехи за тренировка. Изведнъж светкавица удари близкото дърво саске реши че е защото преди това беше използвал очните си сили и реши тази вечер да тренира още за да премахне тези дефекти. Саске се приближи до момичето.
- Хм... здрасти надявам се че си добре... аа онази вечер ми изглеждаше изплашена.
Саске се загледа в нея беше доста бяла но и някак си сияеше. беше красива. Саске се стегна и я погледна с поглед показващ че тя е по неша от него. Той не го изкаше но му се налага, налата му се да изпитва само омраза, нито приятелство нито любов само омраза...

Вървях между дърветата в двора, разсъждавайки над това което ми каза Лия. Какво ли можеше да бъде това толкова опасно нещо? Не, нямаше повече да се тревожи! Ставаше си стария човек, весел и винаги усмихнат. Излезе от сенките и се насочи към една групичка. Имаше 2 момичета, които бяха легнали в тревата и едно момче което ги гледаше сякаш с презрение.
- Здравейте - поздравих аз, когато бях на достатъчно растояние, че да ме чуят.

- Ам,.. благодаря добре съм. Онази вечер? - попита тя и се сети с ужас за вечерта, когато директорът разкри плановете й. На всичкото отгоре се бе и разплакала. Надяваше се, че не говори за точно тази вечер.
- Ами ти... ъъъ, за съжаление не знам името ти. Все пак ти как си? - попита тя и се усмихна леко, въпреки ледения поглед, с който я наблюдаваше...

- Ние не сме прости мъгълки. - каза сепнато Анн. - Чао, сестро. - отвърна вампирката и си тръгна. През това време Ана гледаше Ерик. Сякаш и друг път го бе срещала. Стори й се леко странен. "Той да не би да е...?" - помисли си тя, но разтърси глава.
- Нещо ми влезе в окото... - продума Саске. Ана го погледна, но нищо не отвърна. Знаеше, че лъже, но не искаше да му се бърка.
Дъждът се усили. Цялата бе вир-вода, косата й бе на мокри кичури, като някои попадаха точно в очите й. За радост, не духаше силно и не бе студено...

- Хайде да влезем в училището - предложих аз, защото дъждът започна да се усилва.
Имаше нещо странно в това момиче, миришеше ми по различно от останалите, по сладникаво. Не! Още един ли? Защо забога всеки втори е превърнат във вампир? Дори и мило момиче като нея? Тези хора нямат сърца! Но не, нямаше да се държа с нея различно, щях да я третирам като равна като с човек, поне докато не докажеше обратното!

- По погледа ти виждам, че вече знаеш, че аз съм... ъъ. вампир. Предполагам си върколак - само вие ни разпознавате от пръв поглед. Всъщност, приятно ми е. Аз съм Ана, Ана Томас Блейк. Ами ти? - попита го тя, след като се запътиха към училището. Тя го гледаше. Изглеждаше замислен.
"Да, сигурно е странно да срещнеш мил вампир." - каза си с насмешка на ум хафълпафката. Вятърът се усили и стана по студено.
МОмичето не бе вампир като всички останали. Блейк бяха еволюирали и с помощта на магьосника те приличаха на другите хора - имаха пулс, кръв, чувства, издържаха на дневна светлина, можеха да бъдата наранявани, само че после раните бързо заздравяваха.
Ерик...

- Да правилно, позна, знам че си вампир, но това не ме притеснява. Ти не ми изглеждаш като останалите и точно това ми харесва в теб. - признах и аз истината - А колкото до името, аз съм Ерик Сайфър и да върколак съм! - казах и като щракнах със зъби и после се размях - Но на теб няма да навредя - отвърнах на объркания и поглед и я дарих с една усмивка.
- Надявам се това не променя нещата, говоря че ти си вампир, а аз върколак. Можем да бъдем приятели, нали? - попитах я аз, и се разсмях на това как се беше залепила косата и по лицето.

Ана кипна. Очите й станаха червени, но не го нападна. Вместо това вдигна ръце , събра дъждовните капки в нещо подобно на пластично огледало и го замрази, огледа се и се засмя.
- Наистина си прав, но също трябва да погледнеш и себе си. - и се разсмя. Дрехите му бяха виснали и приличаше на морка кокошка. Най-смешното бе, че от него излизаше лека пара, поради горещата му кожа. Двамата почти стигнаха вратите на училището. Ана се огледа. Сети се за Саске. Независимо от дъждът тя усети, че той се намираше до Езерото. Дъждът още повече се засили заедно със вятъра.
- Стана отвратително, а уж е пролет. - каза тя...

- Пфу хубавите ми дрехи заминаха на вятъра - казах аз продължавайки да се смея. - И да наистина времето е много гадно... за вапири - пошегувах се аз и я бутнах с рамо по нейното рамо. Това момче, Саске, криеше нещо, но му допадаше и не исках да го разпитвам. Загледах се в облаците, докато очите не ми се напълниха с дъждовни капки. Колко странно време наистина.
- Та Ана защо реши да дойдеш в Хогуортс, каква е твоята цел?

Докъто тъчх към стаята си минах покрей това странно място. Какво ли бе то?
Няма значение.
Поспрях малко за да отдъхна от тичането. Имаше някаква ваза.
- Уенгардио Левиоса. - казах аз и посочих с пръчката си вазата. Тя полетя и ме подгоди. Все още не бях овладял това заклинание! Нещо беше странно идваше голям черен облък. О,не това не е облък а Дементор!
- Експекто Патронам - пръчката светна. Заклинанието действаше.Прогоних дементора и седнх обратно. Вазата беше здрава! съсредоуточил съм се върху двете!
Какво ли правеше дементора тук?
Аз тръгнах към кулата Грифиндор.

Днес денят бе супер за Ана. Бе достатъчно заета, за да не мисли за проблемите си. Още първия ден имаше да учи нови неща и това винаги и се струваше интересно. След като бе свършила всичко, реши да се поразтъпче малко. Бе си взела одеало и сега седеше до езерото. Пследните слънчеви лъчи окъпаха лицето на момичето в приятна светлина. Макар за очите й светлината да бе силна, днес с някаква радост приветваше тази топлина. Вампирските й очи изпратиха деня и приветстваха нощта. Като по навик, тя легна на мекото одеало и се загледа в небето.
- Хей, фъстък, как е. - чу до себе си познат глас. От ляво бе легнал нейния брат, Кай.
- Оправям се някак. Ами ти? - попита го, неоткъсвайки поглед от звездния покрив, чист и ясен, осеян с милиарди блещукащи звезди. Можеше да усети, как той стана сериозен.
- Внимавай, сестричке. Трябва да се стегнеш. Сам не си губи времето. Мисля, че вече събира и армия. Ще използва всички хитрости и слабости срещу тебе.
- Много добре знам, но все пак благодаря ти за информацията, братле. - без да си разваля настроението отвърна, но мрачни мисли влетяха в главата й. Разтърси леко глава и се обърна към Кай, за да му каже нещо. но него го нямаше.
- Впрочем, сериозно ли харесваш Ерик? - попита недоверчива, седейки на един клон, точно над главата на малката Блейк.
- Да, и?
- Знаеш много добре, че не би трябвало. Едно на страна, че не е вампир, или човек. Той е върколак! Знаеш, че е недопустимо... - каза със строг поглед.
- Да, знам, но просто не мога. Харесвам го. И ако трябва да избирам между това да продължа расата ни, като бъда с тебе или някой дръг чистокръв, и така запазя власта си и между това да бъда просто вампир, но с Ерик,... ппредпочитам второто. - отвърна троснато. Беше се превърнала във вампир. От гняв, един голям клон изпращя и падна точно зад Кай. Тя си прибра нещата и се запъти към училището.
- Не бъди егоистка, Ана Томас Блейк. Останхме само ние. Времената са лоши. Не е време да мислиш за себе си.
- Ти си егоист, щом искаш нещо такова от мене, Кай. - отвърна тя тихо, вървейки към училището. След няколко крачки се обърна и с радост видя, че вампирът го нямаше. Тя отново седна, замислена. Очаквашеше, че скоро щеше да я пита това, но се чувстваше гадно. Не искаше да си разваля настроението, затова пак легна и си пусна приятна музика.