Нощем в двореца
Пр//:Нощем в двореца чува се глас, от дълбините.
Нещо нашепва, с вятърът танцуват сълзите.
-Помощ, желая да се измъкна, ада да спре.
Но това само нощем , денем друго е..
Стара постройка, векове наред обитавана от величия.
Тука царят и неговите синове, закони са ковали.
Всякакви отличия, златни медали, красят рафтовете.
Но кръв те пускат, падне ли мрака, злото дебне и чака.
Пр//:Нощем в двореца,чува се глас, от дълбините.
Нещо нашепва, с вятърът танцуват сълзите.
-Помощ, желая да се измъкна, ада да спре.
Но туй само нощем е, денем друго е.
Не, не ще има край, тук няма ад и рай.
Тук има минало само.
Стени не преминати, стъпки не изминати,
там долу в мрака.
Слизайки надолу, още по надолу, страх те хваща.
Призраци наблюдават те, въздух не остава ти.
Става все по студено.
Истината тук се крие, в тези стени.
Хората умирали, с вина, без вина.
На власт е била жестокостта.
Някой разбира ги, друг не разбира ги.
Действали са по правила животински.
Ала там горе, всичко блести.
Всичко е приказно чудно.
Пр//:Нощем в двореца, чува се глас, тука не ще остана аз.
Сенките гонят ме, за помощ молят ме.
И чувам същият глас:
-Най после хванах те аз.
Премини отвъд светлината
Премини отвъд светлината
Земната ти мисия отдавна мина краят свой,
не можеш и да искаш към живота да обърнеш на завоя,
времето ти мина, отмина, замина си.
Тялото ти в прах и в кал потъна,
слънцето за тебе залез стана той, последен залезен брой.
Както сам разбираш нямаш повече работа тук сред живите,
свят нов те очаква в задгробният живот там при мъртвите.
Светлината те чака, тя отдавна тебе зове...
послушай само съвестта си,
душата ти макар на друго мнение да е.
Не се наранявай духът си ти освободи,
не се наказвай и през нея премини.
Ти сам направи го преди да е паднала нощта,
защото там някъде дебне и друга тъмнина.
Тя само чака към нея да се присъединиш,
със злоба и омраза душата си да заразиш.
Плача, сълзи стичат се от очите ми...
Липсваш ми, как искам да върнем дните ни...
Но съдбата май друго е намислила,
макар упорито да отказвам че е истина.
Приказка за деня
От далечна страна,
мрак и тъмнина дет виреят.
Управлявана от студа и слънце черно.
Сякаш вечна е нощта,
слънце нивга не изгрява.
А надеждата за живот се някъде в сърцата ни стаява.
Кой ще спре този вечен мрак?
Кой ще ни върне слънцето пак.
С остър меч във ръка ще проправи път към деня.
Има ли такъв между нас,
дето с храброст ще се веч запомни...
или пак ще чакаме светлият час,
който в зла прокоба лежи.
Омагьоса ни зла жена,
радостта и смеха прокуди.
Ала тя ранена бе,
любимият и я погуби.
И със сетни сили тя заклинание изрече:
Този град е весел сега,
но в мрак ще потъне вечен.
Трябва храбрец със злото да се бори,
да поправи злината що нещастника стори.
Мир и ред пак да въдвори.
Прошка да поиска след това,
да даде покой на злата жена...
и за всички нас да се помоли.
Кой ще спре този вечен мрак,
кой ще ни върне слънцето пак.
С остър меч във ръка ще проправи път към деня.
Има ли такъв между нас,
дето с храброст ще се веч запомни...
или пак ще чакаме светлият час,
който в зла прокоба лежи.
