~Творчество на Боби и Габи~

Това е страхото. Нямам търпение. Аз също се досетих.

- Ученици,това е последният ви ден от 11 клас.Така,че трябва да Ви нанеса оценки,а вие нямате,затова ще изиграете една игра. – заяви високо Гилбърт(учител по Ф.В.С.)
От страна на учениците се чуваше мрънкане и псувания.
- Така,сега ще бъдете разпределени на 4 групи. –провикна се отново учителя.
- Син отбор: Манди Силистър,Грег Валън,Кандис Флин и Ана-Мария Роберта..
- Червен отбор: Майкъл Симънс,Кевин Симънс,Джейк Морнар и Мейси Дженкинс
- Жълт отбор: Ейми Караспофи, Трой Салвадоре,Каралайн Моргов и Джъстин МакМахан
- Зелен отбор: Кристофър Джонсън ,Кристин Скот,Ашли Смит и Ник Стафър
След като Гилбърт разпредели всички ученици,от тяхна страна отново се чуваха възражения.
Отборите се приготвиха за съзтезание и точно преди учителя да обяви началото се усети заметресение,причинено от паднало парче от метереоид.
- Уоу,какво става?
– попита Морнар,люлейки се от заметресението.
- Спокойно глезльовци!Това е само заметресение.Сега се пригответе!Старт! – след обявяването на съзтезанието,Алан Гилбърт седна на стола си,чакайки някой от отборите да дойде с намерения от тях ключ за колата му.
- Господи защо ме наказваш?! – мърмореше Ашли
- Хайде да намерим...Всъщност какво търсим? – запита Ник
- Ключовете му . – отговори Кристофър
- Какво?!Ти от къде знаеш? – любопитно се набърка и Кристин
- Ами аз му ги хвърлих тук... – отговори Крис
- Каквооо?!Заради теб тънем тук!Глупак – Ник много се ядоса,че ще трябва да търси с неизвестни ученици,така репутацията му щеше да отиде на кино.
- Елате,знам къде са ... – отговори отново Крис.
Докато зеленият отбор се запътиха към мястото,на което бяха ключовете се натъкнаха на парчето паднало от космоса.
- Ей,какво е това? – запита Кристин
- Прилича на някакво парче камък. – отговори й съркастично Ашли
- Виждам,но благодаря,че ми каза! – от километри личеше,че Кристин и Ашли не се понасяха,както й момчетата.
Щом четиримата отидоха до камъка видяха в него малки кристалчета,светещи в синьо.
- Толкова е красиво! – очите на Ашли не се отделяха от кристала,който се намираше в горната част на камъка.
- Да си ги вземем.– предложиха момчетата в един глас.
- Добре! – отговори Кристин и грабна всички кристали
- Ей,ей!Я ги дай! – двете с Ашли се скараха за кристалите,но Кристофър измисли решение
- Зашо не вземем по един за всеки?
- Оф.добре! – Ашли даде по един кристал на всеки,но сърцето й не даваше да ги даде...
Кристалите бяха в различни цветове: Син,Бял,Зелен и Червен
- Синият сияеше в сините очи на Крис,сякаш бе запленен от магия.
- Червеният е страхотен!Ще ми отива на червените ботуши – отговори Кристин
- Зеленият е точно като за мен!Обожавам зеленият цвят! – Ашли набързо се вмъкна в разговора .
- Ей,вижте там! – отговори Ник,сочейки едно дърво
- Това е ключа на Гилбърт! – засмя се Крис
- Кристофър Джонсън!Заради теб е там,затова ти го свали! – с лош тон му заговори Кристин
- Добре де,добре! – Джонсън тръгна към дървото,покатери се и свали ключа.
Четиримата тръгнаха да се връщат,като не забелязаха последният лилав кристал,останал в камъка.
- Заповядайте професоре! – каза Стафър,подавайки ключа на учителя
- Браво бе!Не очаквах,че вие точно ще го намерите,но ... – преди Гилбърт да продължи звънеца удари и часът свърши,което означаваше,че учениците свършиха училише
- Забравете... – продължи преподавателя и си тръгна
- Всъщност ми беше приятно да сме в един отбор. – заприказва Крис след две минути мълчание
Ник се усмихна,но не каза нищо,а след това си тръгна,като вдигна ръка,показвайки показалеца и средният си пръст.
- Да ви изпратя ли? – попита Джонсън
- Ха!Само в мечтите ти! – отговори Ашли,качи се на поршето си и си тръгна.
- Ами теб? – попита отново момчето.
- Съжалявам,но ме чакат... – отговри му Кристин
- Ще се видим следващата година – добави тя и си тръгна.

Няма ли даа има продължение????
Искам да ме включиш!



но все пак подкрупям това което каза Ашли..

Ами добре..За следващата част ще го поправя :)

Ерик ме подсети.Ако някой иска ще бъде включен в книгата :)

Таакам, не съм голям специалист в тази област, всъщност дори не съм специалист, но ще го кажа от гледната точка на читател. Началото, първата глава, която написа Боби, както каза Аня си е малко объркана, но пък случващото се във 2-рата доста пояснява предната, което спестява доста чудене и объркване на читателите. Според мен трябва да е малко по подробно с повече описание на обстановката, на чувствата на героите, но все пак това си е вашата книга. Иначе, макар и по съкратено пак е готино, но ако е по подробно .. нз, мисля че ще действа още по примамливо :)

Не знам дали е точно това, което си мисля, ама май във втората глава се разкрива, че вски един от тях получава по едно от природните дарби - вода, огън, земя и въздух. Това също допълва интереса, а и ще ми е доста интересно да разбера какво ще стане с последния кристал :)

Та, хайде, стига от мен съм се правила на критик и мн мн разбиращ. Все пак вие си пишете както си знаеше, никой не е идеален и във най-интересните и заинтригуващи творби пак винаги се намират косури. Така че и да получите още критики не се притеснявайте, ами давайте смело напред. Това е от мен за сега. По нататък ще има още