Наско

Заглавие: Наско Съб Апр 10, 2010 5:13 am

Ами тези който ме познават и скоро са общували с мен знаят какво преживях и това излезе просто от това преживяване дано ви хареса.

Понякога седя на прозореца и гледам звездите мисля си за всичко случило се в живота ми за всичко през което съм преминал за да я открия и в края на всичко това осъзнавам че съм там от където започнах от нулата.Да търсиш любовта или както някой хора казват нещото което не съществува е трудно и мъчително прекалено много болка за тези който нямата да я открият още от първия път.За тези като мен който продължават с неуспешните и болезнени опити да я открия не е никак лесно пътят е дълг и много тежък много от нас не успяват само този който на истина го иска ще успее да го достигне.А за другите остава самосъжалението и надеждата че единствената на неговото сърце не се е предала и го търси.Това е на истина тъжно тъй като тя може и да не го открие навреме.Ще ви разкажа историята на едно момче което преминава през огън и вода за да открие единствената.

След поредния опит героя ни отново е съкрошен и не знае каква е целта да продължава да търси след като е толкова болезнено.А всъщносто този път беше толкова близо беше на истина влюбен тя му казва че също много го обича и той е на седмото небе всичко беше отлично до една вечер когато Джъстин се прибра той легна на лелото и извади телефона от джоба си след което написа едно съобщение на любимата си Вероника питайки я какво прави и казвайки и че непрестано мисли за нея.След което пусна телевизора и загледа някакъв филм докато чакаше отговор след 5-10 минути телефона извибрира и той го взе имаше едно ново съобщение от нея тя пишеше"Добре съм но исках да ти кажа нещо.Искам малко да съм сама трябва ми малко време."Момчето веднага написа отговор на нейното съобщение питай ки я"Какво е стало ? Къса ме ли ?"След още пет минути отговорът дойде"Ами незнам просто ми трябва малко време да съм сама далеч от всички и всичко."Момчето се облегна назад и затвори очи усещаше че нещо не беше наред но отговори"За колко време?"Момчето чакаше ли чакаше но отговор нямае.След няколко часа момчето заспа и когато се събуди и отие на училище дой страничеше от всички ако някой него заговореше той не говореше с никой.Звънеше и пишеше и но тя не отговаряше.Той започна да се притеснява да не би да и се е случило нещо.След една безсънна нощ Джъстин се направи на болен и се прибра вкъщи преди да се прибере когато беше на автогарата той и се обади и този път тя вдигна.
- Здрасти. - каза радостно момчето.
- Здрасти майхай се бе. - каза тя хилейки се и забавлявайки се с някакви свой приятели.Момчето не можеше да повярва но си мълчеше когато попита.
- Е мисли ли ? Реши ли колко време ти трябва ? - с надеждата че е решила че няма нужда от време.
- Емиии... не съм мислила.Нямах време учех. - каза тя продължавайки да се хили момчето се почувства ужасно и затвори телефона.Когато най-накрая се прибра и веднага отиде до тях и я попита.
- Е за какво ти е тази почивка ? - а тя отвърна.
- Еми незнам просто искам да съм сама.
- Защо ? Аз ли съм виновен ?
- Не.Ами незнам просто... - продължи тя,а момчето я прекъсна.
- Кажи ми просто тази почвика от нас двамата като двойка временна или постоянна ще е ? - надявайки се че отговърт ще е първият момчето задае въпроса си.
- Ами.. май че е второто.
- За постояно ? - попита потрепвайки момчето,а сърцето му се разкъсваше от болка.
- Да.Но ти ще ми се разсърдиш. - каза момичето поглеждайки настрани.
- Не няма спокойно. - отвърна той и си тръгна.След като тя му разби сърцето и той много пъти я попита защо го прави и тя продължи да отвръща с "Незнам" тя започна да се държи така сякаш харесва най-добрия му приятел,а самия него не пася.Когато разбра че те всъчност са заедно Джъстин беше съкрошен лежеше и гледаше телевизия,а когато сядаше на лаптопа си и пишеше с приятелите си който се опитваха да го разведрят той не усещаше нищо сърцето му го нямаше беше взето от момичето и рзкъсано на малки парченца.Това беше първият от многото му опити за октриване на любовта и завършването на този опит с поредното разбито сърце,мечти и лъжливи прикаски за любов.

Дали любовта съществува или не,не мога да ви кажа тъй като и аз все още незнам надявам се да съществува и всеки да я открие без да преминава през мъките на Джъстин.

Офф.Извинявайте ако някъде има правописни грешки или много пъти съм използвал една и съща дума и аз все пак съм човек.А и моля поне по един кратък коментар за да знам да ли ви харесва бъдете честни моля :)

Заглавие: Re: Наско Съб Апр 10, 2010 7:32 am

На мене лично ми харесва, мм не знаех че пишеш но съм очарована. Страхотно е! А и принципно е така, никой не знае дали любовта съществува, но все пак според мен тя сама ще дойде и не трябва да се търси... (hug)

Заглавие: Re: Наско Съб Апр 10, 2010 12:47 pm

Много ми хареса! И съжалявам че е трябвало да преминеш през това, но историята е много хубава, смислена, която те кара да се замислиш за живота. ;)

Заглавие: Re: Наско Съб Апр 10, 2010 3:20 pm

Много ми хареса...Просто е супер готино и смислено както каза Ерик.

Заглавие: Re: Наско Съб Апр 10, 2010 4:09 pm

Благодаря :) Сигорно ще има и още нещо като втора част.

Заглавие: Re: Наско Съб Апр 10, 2010 7:01 pm

Хайде, мили мой, критика дойде! Значи..прави си, има оравописни грешки. Изпускаш букви и бъркаш, но айде на това няма да се спра. За съдържанието-очарована съм! Аз и Полито знаем през какво си минал и да излееш всичко това с букви и със стихотворения и творби-олеква ти! Сякаш така можеш да разгърнеш емоциите си пред хората и те да почувстват какво ти е и да се сложат в същото положение. В случея ти ни накара да се поставим на мястото на Джъстин. Да разберем какво са му причинили и как се е почувствал. Сякаш всеки, който е чел това е бил за кратко него. Очарована съм! Искам да продължиш, даже настоявам! Успех! Стискам ти палци! Наско 951270