Уроци за втори курс

Тук ще са уроците на второкурсниците.

Влязох в кабинета, и оставих чантата на катедрата. Погледнах празната стая и си казах, че скоро ще дойдат учениците. След около 10 минутки всички записали се второкурсници влязоха:
-Здравейте деца, заповядайте, седнете. - усмихнах се на децата , които ме послушаха и седнаха на чиновете.
-Така, аз съм проф. Белучи и както вече знаете ще ви преподавам Мъгълознание. Разбрах че сте имали друга учителка и се надявам да се доближа до материала който ви е преподавала миналата година. Мм като за начало мисля че е добре да се опознаем, така че нека ви кажа , казвам се Елизабет. Италианка съм, родена съм във Венеция, но принципно се води че съм от Рим. Мисля че уроците ще ви бъдат приятни, няма да ви затрупвам с много домашни, тъй като това е лек предмет и няма какво толкова да му се учи. - децата ме гледаха леко странно, усмихнах им се и продължих:
-Няма да ви се карам... много. - засмях се и повечето ученици също. След това взех пръчката си и изписах на дъската "МЪГЪЛОЗНАНИЕ ВТОРИ КУРС" . Поставих пръчката на катедрата и отново заговорих:
-Много мислих за това какво да ви предам първо, след като това е първи урок за годината. Урокът днес ще бъде за болестите. Както знаете магьосниците се лекуваме с магия и разни магически билки. При хората обаче е малко различно. Те пият лекарства и разни такива. При хората има много различни болест, най-леката, така да се каже е настинката. При нея се киха и носа ви тече. За да се оправят хората пият разни лекарства, като например : Феарвекс, или си слагат капки за носа. - замахнах с пръчката и от чантата ми се появи малко пакетче, взех една чаша вода и исипиха прахчето вътре, а водата се оцвет в жълто:
-Има различни видове болести, за които искам да ми разкажете. Тоест това е домашното ви. Искам да напишете една болест, след което да кажете симптомите и как се лекува. Надявам се домашното да не е трудно и повечето от вас да го напишат. Ако нямате въпроси сте свободни, а някой има - нека пита, аз ще му отговоря. - усмихнах се и седнах на стола си, гледайки децата.

П.П.: Домашните моля да ми ги пратите на ЛС, и да напишете няколко реда че сте прсъствали в часа.

И ето, че беше време за Мъгълознанието.Кора вървеше толкова разсеяно по пътя и си мислеше все за онази отвара...дали имаше такава?Е скоро това щеше да стане ясно.Aко Кора станеше човек, щеше да е странно изведнъж да си смени фамилията.Леле..Сигурно...Кора си представи как Аро, който седи на трони си я сочи с бледия си палец."Тии, предателко!".Префектката се отърси от тези мисли...Беше й много странно.
Най-сетне тя стигна до кабинета и влезе вътре.Седна на по-предните чинове и заслуша професорката.Тя се представи.Изглеждаше мила.
По-късно започнаха с урока.Говореха за болести при мъгълите и как се лекуват.През цялото време Кора се разсейваше, но гледаше да слуша и професор Белучи.От часа разбра, че най-леката болест е настинката.Лекуват се с лекарства.А домашната беше да опишат различни болести.Кора надраска домашната набързо, но пак стана красив почерк.Сега ако беше човек, нямаше да го пише така.Странно, но всичко човешко й липсваше.Много.
-Лил, хайде към Голямата зала, умираам от глад!-изкиска се една второкурсничка.
Това накара Кора да желае още повече да е човек.Тя излезе от кабинета по Мъгълознание ми размишляваше дали да отиде пред онзи кабинет...Където ще разбере може ли да стане човек...

Ана бе една от първите, влезли в кабинета. Запъти се към задните чинове и се приготви. Професорката чакаше, с умивка на лице учениците и ги наблюдаваше. Скоро часът започна. Ана се заслуша с инетерс в думите на Елиза. След като се представи учителката, започна да им обяснява за болестите в магическия и мъгълския свят. След като приключи с думите, им показа едно лекарство на прах, представляващо лекарство за настинка. Хафълпафката попиваше всяка дума като гъба и щом учителката даде домашното, хиляди болести започнаха да й се въртят в главата. Скоро след това би звънецът и всички започнаха да се приготвят за следващия час.
- Довиждане, ученици. - сбогува се с тях професор Белучи. Блейк също я поздрави и се запъти към следващия кабинет.

Времево беше слънчево, нямаше и помен че скоро е било зима, тревата беше зелена и така приятна че поне можеше да стъпваш дори и бос.
Александра Бекъм бързаше толкова много, че дорине обърна внимание на тези неща.Но защо ли бързаше толкова, беше се изпотила доста от тичане.Явно имаше час и се стараеше да стигне навреме за часът.Но не какъв да е час, а часът по мъгълознание.За този час, момичето се беше записала за пръв път, и за това и беше притесенно.Страхуваше се да не е попаднада на лоша учителка, и още първит час да и пишат отцъствие.След дълго тичане Бекъм най накрая стигна до кабинета по мъгълознание.Първото нещо което направи бе да почука, след като и разрешиха тя влезе и попита.
-Извинете момели да седна?.....
-Седни, но друг път това да не се повтаря-Каза проф.Елиза и се усмихна на учинеците.В действителност профсерката беше много приятна, и дружолюбна жена
проф.Елиза Белучи започна да разказва изразително урокът, за най различни те болести.За тези които се лекуват лесно, и за тези които много трудно.След като разказа за болестите, проф.Елиза извади една лекаство на прах, това лекаство беше за настинка.
Учителката им даде домашно, да опишат най различни болести.С тези думи проф.Белучи разпусна всички ученици.И ги остави да се приготвят за следващият час

Денят определено вървеше добре за Аня. Вече нямаше уморително тичане след първокурсниците, обяснявайки им реда на училището и сякаш всички беше наред. Слава Богу! Анн можеше да прекарва повечето си време разхождайки се навън или бъдейки някъде с Ерик. Е, естествено половината от времето отиваше също така и за учене. Че как иначе можеше да изкара успешно годината?
Мислите на Аш бяха толкова отлетели, че тя не забеляза, че вече закъсняваше за час по Мъгълознание при Лиза.Ашли си взе нещата и побърза да стигне до кабинета. Когато влезе и си седна на мястото, звънецът би и преподавателката започна часа. Белучи се представи и обясни от къде е. Естествено, Шеверненко знаеше всичко това, понеже и преди се беше срещала с жената и тя и беше разказала за себе си и произхода. Въпреки това, грифиндорката слушаше историята на учителката, понеже дори и вече да я беше чувала, тя все пак много я харесваше и я изслуша пак.
Първият час на второкурсниците по Мъгълознание беше на тема "Болестите на мъгълите". Елизабет им обясни какви болести съществуват и коя е най-леката. Естествено, преподавателката не забрави да спомене и как се лекуват. Някои от учениците бяха потресени, че в мъгълския свят няма отвари и магии, с които мъгълите да се лекуват, а трябва да ползват лекарства, които никой не знае дали ще помогнат и ще има ефект, но все пак почти всички слушаха заинтересовано Елиза.
Независимо от това, че това беше първият час на второкурсниците по Мъгълознание, Лиза не пропусна да им даде домашно, което наистина се стори на Аня лесно и понеже беше живяла доста в мъгълския свят вече беше готова с отговора си, но както беше зададено, трябваше да го има за домашно.
След като звънеца би, Белучи освободи учениците и те поеха нататък.

Часа по Мъгълознание започна както попринцип трябва да започне всеки час.Децата се събират преподавателя започва да говори.Днешния час Ерик и останалите научиха за болестите на мъглите.Той много се зарадва че не е мъгъл,защото щеше да е трудно да се лекува с лекарства.Той погледна към джоба си където се намираше пръчката му.
"Ако нещо се усможни,ще използвам пръчката си" - помисли си той и се огледа.След като про.Белучи им обясни за настинката.Ерик вдигна ръка.
-Ще имаме ли домашно? - попита той,а въпроса му накара повечето от съучениците му да се обърнат към него и да го изгледат яростно.
-Да ще имаме,но мерси че ме подсети! - леко ядосано отговори професора,и Ерик седна.
"Супер,още първия ден и си навлякох неприятности,трябваше да си държа езика зад зъбите"
След като вече никой нямаше вапроси,професорката им даде домашно и ги освободи.

Лия се запъти към кабинета по Мъгълознание. Времето навън беше облачно и тъкмо се канеше да завали. Беше идеално за бягане из гората, но това щеше да е по-късно.
След няколко минути по коридорите, Лия стигна до кабинета по Мъгълознание. Тя пристъпи към врата и почука.
-Здравейте, мога ли да вляза?-попита и се усмихна.
След като влезе се настани на един чин и започна да чака, започването на урока.
Учителката влезе и започна с урока. Лия слушаше и си тананикаше някаква песен. След като свърши урока, Лия излетя през вратата.

Ашли беше на път за любимия си предмет. Влезе през украсената врата и седна на един самотен чин. Тя си мислеше, че е закъсняла, но госпожата тъкмо започваше урока. Извади учебниците си. Урокът днес щеше да бъде за болестите, преподаван от професор Белучи. Тя започна така:
- Много
мислих за това какво да ви предам първо, след като това е първи урок за
годината. Урокът днес ще бъде за болестите. Както знаете магьосниците
се лекуваме с магия и разни магически билки. При хората обаче е малко
различно. Те пият лекарства и разни такива. При хората има много
различни болест, най-леката, така да се каже е настинката. При нея се
киха и носа ви тече. За да се оправят хората пият разни лекарства, като
например : Феарвекс, или си слагат капки за носа. - Ашли си записа всичко. Тогава учителката направи нещо много странно от човешкия свят - махна с пръчката и от
чантата `и се появи малко пакетче, взе една чаша вода и изсипа
прахчето вътре, а водата се оцвети в жълто. На всички това им се стори невероятно, но това беше начин на лекуване при хората, при това най - простия. За домашно имахме да напишем за една болест и нейните симптоми. Професорката ги освободи и всички си заминаха. Това бе един от най - интересните часове, които Ашли присъствала на.

Влязох за час по Мъгълознание силно заинтригувана какво ли ще вземем този път днес. Седнах както винаги на последния чин и си извадих нещата, като се подготвях да си записвам. Бях в добро настроение, но и някак ми беше странно да приема че има толкова много хора, които живеят без да си служат с магия. Макар и вече една година да бях изучавала за тях, все още ми беше много трудно да го повярвам. Щом би звънеца класът утиха и професорката започна да говори. Днес взимахме за болестите. Зачудих се ако магията съществуваше и при тях дали броя на жертвите щеше да се увеличи или да спане значително. Някой път трябваше да питам, но някой път. Сега не му беше времето. Когато професор Белучи приключи с разказването за болестите и с демонстрацията, аз си записах какво имаме за домашна и си прибрах нещата в чантата. Изчаках няколко минути заедно с другите си съученици да бие звънеца и заедно поехме към вратата.

Влязох в кабинета, вътре бяха някои ученици:
-Здравейте деца! Да поизчакаме още малко да дойдат другите и ще започнем.-децата също ме поздравиха, и кимнах. Седнах на стола и извадих записките си. Загледах се през прозореца, докато слънцето не ме освети в очите и не отместих поглед. Точно тогава дойдоха и други ученици:
-Здравейте милички!
-Здравейте госпожо. - усмихнах се на децата и щом дойдоха почти всички започнах с урока:
-Така днес ще учим за колите, мисля че тази тема ще се понрави повече на момчетата но все пак. -засмях се и замахнах с пръчката, един тебешир се вдигна и започна да пише урока на дъската:

"Първите автомобили са наричани „карети без коне”. Те били дело на производители на карети и дилижанси, теглени от коне, и имали същите големи колела и висока седалка за водача и окачване. Задвижвали се от едноцилиндров двигател и достигали максимална скорост от 15 км/ч.
Съвременните автомобили съдържат ефективност, безопасност и комфорт са сред най-важните характеристики на днешните модели, а също и минималните вредни емисии на изгорели газове. За да са ефиктивни, колите се нуждаят от двигатели с минимален разход на гориво и аеродинамична форма, намаляваща въздушното съпротивление.При някои автомобили електрониката подпомага ефективността и безопасността. Колите се произвеждат с помощта на компютри и роботи във високотехнологични, автоматизирани заводи.
„Автомобил“ е недвуколесно нерелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват: леки,товарни,автобуси и специални.
~Леки: за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.
~Товарни: за превозване на товари
~Автобуси: за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача
~Специални: с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.
Има различни видове автомобили. Някои от по-разпорстранените са : БМВ, Тойота, Мерседес, Ауди и други. "

-Така, това е вашият урок за днес. Домашно НЯМА да имате, но за сметка на това следващия час ще вземем още някои неща и смятам да направим малък тест, преди да сте направили тъжните физиономии той ще бъде за домашно така че... Ако нямате въпроси сте свободни! Приятен ден! - прибрах листите си , а децата ме поздравиха на излизане.

П.П.: Както винаги, искам да напишете по нещичко ,за да знам, че сте присъствали в часа.

Ерик влезе в часа по Мълъглозание.Днес времето беше хубаво и приятно.Той се огледа и седна на обичайното си място.Аня все още не беше дошла.Ерик не я забеляза дори и в общата стая на "Грифиндор".Той си помисли че тя му се сърди и че още не си е оправила настроението от миналия път.
Преподавателката влезе.
Ерик погледна към часовника си.
-Здрасти! - обади се някои зад него.
Ерик се обърна и видя Аня.Той се обърна ,явно тя не му говореше и не искаше да седят заедно.
Днешния час беше наистина интересен,беше за колите.
Бащата на Ерик имаше БМВ преди време,беше се опитал да направи колата си летяща,но нищо не се получи.
Ерик се огледа,видя Аня която съща слушаша,тя му смигна.Шин се обърнва напред без да `и обръща внимание.
След малко часа свърши и той излезе.Отвън Аня поиска да разговарят,но Ерик се направи на ударен и я подмина.

Ана вървеше бавно и уморено по коридорите, прозявайки се през няколко крачки. Щом стигна до кабинета, почука на вратата и влезе. Още не се бяха събрали учениците, за радост на хафълпафката, защото това означаваше че може да поспи още малко. Е, явно бе сбъркала. Не бяха минали и две минути, когато цяла върволица от възпитаници се изсипаха в стаята и часа започна.
- Така, днес ще говорим за коли... - започна професор Белучи и подробно разказа историята на първите коли. Блейк се сети, че първия й опит да кара кола, завърши със счупени крайници, съборено дърво, унищожен пожарен кран и изправени на нокти родители. "Добре, че колата бе стара Лада, че тогава сигурно щях да бъда и със счупена глава." - помисли си тя и замалко да се разсмее стерично. Родителите й дълго време бълваха огън и жупел. Минаха месеци, докато вече не й натякват за случката.
- "Автомобил" е недвуколесно моторно средство... - продължаваше учителката и Ана дословни си записваше думите й. За няколко секунди се огледа около себе си. Повечето слушаха внимателно, други си говореха помежду си, а трети просто гледаха в някаква точка отегчени. Навън времето бе прекрасно, заради което й бе много трудно да се съсредоточи върху урока. Как искаше да излзе навън. "Не, сега не е времето." - каза си строго и продължи да си запосва думите на професорката.
Скоро урока приключи и всички се запътиха към следващия...

Лия вървеше с бавни и умерени крачки.
Нищо не я интересуваше днес. Света около нея се въртеше с бясна скорост, но на нея не и пукаше.
Тя имаше цяла вечност да се радва на света.
Стигна до кабинета по Мъгълознание и влезе.
След това си седна на чина и зачака часа да започне.
Професора стана от катедрата си и започна да разказва за първите автомобили, а след това и за съвременните. Лия се бе возила и на двата вида автомобили.
След като свърши часа, Лия все така отнесено се понесе към вратата.

Aшли беше тръгнала към първя си час за днес. Той беше Мъгълознание и момичето нямаше търпение да разбере за какво ще бъе часът. Когато пристигна видя, че стаята беше почти пълна. Ашли отиде до Лия и седна до няе.
- Здрасти. - каза усмихнато момичето, а Лия кимна. Учителката каза на всички да запазят тишина и започна урока.
- Така днес ще учим за колите, мисля че тази тема ще се понрави повече на момчетата но все пак.- госпожата замахна с пръчката, един тебешир се вдигна и започна да пише урока на дъската:

"Първите
автомобили са наричани „карети без коне”. Те били дело на производители
на карети и дилижанси, теглени от коне, и имали същите големи колела и
висока седалка за водача и окачване. Задвижвали се от едноцилиндров
двигател и достигали максимална скорост от 15 км/ч.
Съвременните автомобили съдържат ефективност, безопасност и комфорт са сред
най-важните характеристики на днешните модели, а също и минималните
вредни емисии на изгорели газове. За да са ефиктивни, колите се нуждаят
от двигатели с минимален разход на гориво и аеродинамична форма,
намаляваща въздушното съпротивление.При някои автомобили електрониката
подпомага ефективността и безопасността. Колите се произвеждат с помощта
на компютри и роботи във високотехнологични, автоматизирани заводи.
„Автомобил“ е недвуколесно нерелсово моторно превозно средство,
което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на
други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и
тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:
леки,товарни,автобуси и специални.
~Леки: за превозване на пътници, в
които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.
~Товарни:
за превозване на товари
~Автобуси:
за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на
водача
~Специални: с постоянно монтирана апаратура,
съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други
цели.
Има различни видове автомобили. Някои от по-разпорстранените са : БМВ, Тойота, Мерседес, Ауди и други. "

-Така, това е вашият урок за днес. Домашно НЯМА да
имате, но за сметка на това следващия час ще вземем още някои неща и
смятам да направим малък тест, преди да сте направили тъжните физиономии
той ще бъде за домашно така че... Ако нямате въпроси сте свободни!
Приятен ден! - Ашли се усмихна при последните думи на гопсожата, стана, сбогува се с Лия и тръгна към следващия предмет.

Най обикновен слънчев ден, всички ученици си почиваха.Няко и от тяб бяха в дворът.
Други си обикаляха езерото, а третиси стояха в стаята.И Аксандра си почиваше, беше
легнала на полянката и малко дремваше.
Всичко беше така спокойто, птички те пееха.Животни те си играеха.Но изведнъж Бекъм
се събуди защото беше време за час.
Тя бързо се затича обратно към училището, пътят не беше толкова дълъг и затова.
Момичето гледаше да не губи и една секунда.След няколко минути беше вече във училището, но на първият етаж.
Минаха около десет минути и момичето се качи на вторият етаж.С бързо темпо момичето
стигна до кабинетът по мъгълознание.Почука и влезе, там имаше доста деца
Седна си на чинът и се приготви за час.След няколко минути се повия и училетката.
Първо поздрави учениците, попита ги как се чустват и после започна да разкава урокът.
Той беше свързан с колите, всички ученици погледнаха учудено учителката си.
Как така ще изучават колите?Но решиха да млъкнат и да излушат учителката.
Тя разказваше така реалиситчно урокът.За първите коли, кога и как са били създадени.
Кой е бил първият мъгъл, който е открил как да създаде кол.За не упсешните опити, за
първите скорости.И най вече колко са били бавни отначало.Учениците се разсмяха, явно
това им се стори доста смешно.Проф.Елиза само ги изгледа, и нищо не каза.Но и не беше
нужно учениците бяха разбра ли, че отново трябва да млъкнат защото професорката още
не беше свършила.
След като във стаята отново на стана пълно мълчание, проф.Елиза продължи да разкава
урокът.
За няма и половин час, урокът вече беше предаден.Учениците бяха така развълнувани.
Отново бяха научили, неща които дори неса подозирали.Минаха три минути и звънецът би.

Уф слънце, само това ми трябваше след дългата тежка безсънна вечер. Вървях намусено към кабинета по мъгълознание, не че нещо щях да науча при положение, че ми се спи, но какво да се прави. Влязох вътре точно 1 минута преди да бие звънеца, хаха това си е чист рекорд. "Трябва да се обадя в рекордите на гинес да ме запишат" - помислих си аз съркастично. Когато влязох стаята тръгнах веднага към обичайното си любимо място - най-отзад. Там винаги е спокойно и си необезпокояван от никого. Седнах и скръстих ръце, защото чакахме другите ученици. Не бях в настроение, чак до там че дори не поздравих учителката, което си беше грубо, но в момента не ме вълнуваше. След няколко минути целия клас се беше събрал и започна най-накрая урока. Разбира се аз заспах на петата минута, но за щастие учителката не ме видя, защото ме събудиха около 3-4 минутки преди да свърши урока. Усмихнах се доволно, бях си починала малко, но и се намръщих, защото бях изтървала урок, а сега какво щях да правя. Изведнъж професор Белучи спомена тест и направо ми се стъжни физиономията. Как може да правим тест толкова скоро. Преглътнах едвам и станах заедно с другите ученици. Бях толкова шокирана, че дори забравих да кажа и довиждане. Явно днес не ми беше ден.

Щом отворих вратата учениците станаха и ме поздравиха:
-Оо здравейте милички! Както ви казах предния час , ще направихте малък тест. То ще влючва неща от миналата година и неща от тази. - бръкнах в чантата си и извадих малки лилави лисчета:
-Така значи, това е теста ви. Състои се от 7 въпроса. Надявам се да го направите. - усмихнах се на децата и тръгнах по редиците от чинове раздавайки теста:

ТЕСТ

1. Какво е Телевизор?
2. Кажете едно забавление за мъгълите.
3. Избройте няколко вида коли.
4. Кажете два вида болести при мъгълите.
5. С какво се лекуват мъгълите?
6. Как са наричали колите в ранните години?
7. С колко места е една лека кола?

-Така понеже исках да са малко по различни тестовете ви. Без никой да се сърди ще има още един допълнителен въпрос. Той ще се появи всеки момент на листчетата ви. - замахнах с пръчката и на листовете на различните домове излезе:

ГРИФИНДОР: Какво е лека кола?
РЕЙВЪНКЛОУ: Какво е товарна кола?
СЛИДЕРИН: Какво е абтобус?
ХЪФЪЛПАФ: Какво е специалната кола?

-Тези въпроси са по желание, но все пак ако искате допълнителни точки може да отговорите и на тях. Мисля че теста не е труден. Все пак всичко сте го взимали. Пожелавам ви успех. Както казах теста е за домашно. Успех милички. Ако нямате въпроси сте свободни! - децата се спогледаха, огледаха теста и станаха казвайки ми "Довиждане!"

П.П.: Отговорите ги искам на ЛС. И моля всеки който е прочел урока да напише по нещичко.

Aшли се беше запътила към урока по Мъгълознание и все още се чудеше
защо нямаха уроци толкова дълго. Когато пристигна в стаята видя всички
ученици с учебници пред себе си и да преговарят.
Ашли беше учила доста за това контролно,
но все още не се чувстваше сигурна, за това седна и започна да
преговаря като останалите. След около 5 минути професорката дойде и поздрави.
-Оо здравейте милички! Както ви казах предния час ,ще направихте малък тест. То ще влючва неща от миналата
година и неща от тази. - професорката бръкна в чантата си и извади малки лилави лисчета:
-Така значи, това е теста ви. Състои се от 7
въпроса. Надявам се да го направите. - усмихнах се
на децата и тръгна по редиците от чинове раздавайки теста. Първоначално на Ашли `и се стори трудно, но следа като помисли малко успя да отговори на всичките въпроси.
-Така понеже исках да са малко по различни
тестовете ви. Без никой да се сърди ще има още един допълнителен въпрос.
Той ще се появи всеки момент на листчетата ви.- Белучи замахна с пръчката и на листа на ревънклоуците се появи въпросът " Какво е товарна кола?". Момичето беше учила за това и бързо попълни отговора и предаде теста си накрая на часа.

» Уроци за първи курс
» Уроци на Първи Курс
» Втори курс
» Уроците на втори курс
» Оранжерията(Втори курс)