Оранжерията(Втори курс)

Бягах с всичка сила през целия път от моста до Оранжерията. През няколко секунди поглеждах часовника си. Закъснявах с 2 мин, 4 мин, 6 мин, 10 мин ... Надявах се да не ме накаже учителката, която и да беше тя, защото не я познавах. Времето се развали. На небето се появиха тъмни облаци. Скоро започна и да вали ситен дъжд, който обаче доста бързо ме намокри.
Влязох в оранжерията вир вода. Може да се каже че направо се излизаваше навън. Погледнах към преподавателката, тъкмо да я питам дали мога да остана в час и зяпнах. Отсреща стоеше директора. Преглътнах.
- Може ли да остана в час ? - попитах притеснено.
Директорът ми кимна и аз се приближих до останалите от класа. Заех си мястото и огледах наоколо. Дори само от пръв поглед самото място изглежда вълшебно. Навсякъде имаше различни видове разстения, които сякаш образуваха магическото царство на природата. Всичко беше толкова красиво, как да не му се хареса на човек. Сякаш всички разстения живееха в синхрон и се допълваха. Усмихнах се. Тук определено ми харесваше, а и тяхното спокойствое също ми действаше и на мен. Ех, красотата и чудото на природата. Трябваше ми доста време докато откъсна очи от заобикалящатата ме среда и ги насоча към директора, който ми показваше едно малко цвете. На пръв поглед изглеждаше доста обикновено, името му беше Разковниче. Когато преподавателят започна да разказва разбрах че всъщност външния вид може да заблуждава. Поклегнах отново всички разстения, които се намираха в оранжерията. Запитах се дали някои от тях са опасни и какво ли прави всяко едно от тях. Нямах търпение да разбера. Явно цветята ми привлякоха вниманието, което ме учуди, но и зарадва. Не всеки ден човек може да открие, че е омаен от красотата на природата, а и този чуден аромат който създаваха всичко заедно, направо да те побърка. Когато дойде края на часа всички се запътиха към изхода, но на мен не ми се стръгваше. Знаех, че ще закъснея за следващия час, но тук беше толкова красиво, толкова спокойно. Приближих се до едно от цветятя.


Беше толкова ... не можех да го опиша с думи просто. Директорът все още беше в оранжерията и ме наблюдаваше, но мен не ме интересуваше. Бях хипнотизирана от това което стоеше пред мен. Накрая той дойде и ме подсети, че трябва да влизам в час. Въздухнах и тръгнах тъжно към вратата. Нямах търпение да дойде следващият час по Билкология, че да го видя отново. С въздишка отворих вратата и тръгнах за следващият си час. [b]

За пореден път слънцето неусетно изгря и освети училището, готово за новия ден. Когато Ана се събуди, за пореден път се запита дали има смисъл да става. Някакво предчувствие обаче й подсказваше, че денят няма да е пропилян. За кратко време се приготви и тръгна към първия си час - Билкология. Прекоси светлите и изпълнени с бързащи ученици и учители коридори и се итправи към оранжериите. Времето бе топло и слънчево, затова капчиците роса по тревите блестяха като скъпоценни камъни...
Щом стигна оранжерията и влезе, с изненада установи, че директорът щеше да им предаде днескашния урок. Хафълпафката бързо зае мястото си и се заслуша в порфесора.
- Днеска става дума за растението Разковниче... - започна учителя и накратко обясни за свойствата и за някои интересни факти около това растение. Момичето внимателно слушаше и както винаги си записваше, но мислеше и за нещо друго. Още от снощи виждаше странни фигури, които още се въртяха в съзнанието й - коса, под формата на прилепово крило, роза в стъкленица и кървав нож. Като хипнотизирана тя рисуваше тези фигури около думите и само повишения тон на преподавателя я изтръгваше от нейния унес едва-едва.
Изведнъж ледени тръпки полазиха Блейк. Чувство на тревога я обзе и се огледа. Виждаше само хилядите прашинки, който някак лениво танцуваха под прожектори от слънчеви лъчи. В далечината забеляза черна сянка, отдалечаваща се от класа и бързаща към гората.
- Това е Разковниче. - оповести учителя и Ана стреснато се обърна. Отне й няколко секунди, докато разбере какво ставаше. Забеляза красивото растение - толкова малко, нежно и красиво. От него се носеше приятен аромат, който по някакъв необясним начин изпълни душата на момичето за кратко със спокойствие. Тя затвори очи и се опита да си представи форма, в която можеше да оприличи мириса на цветето. Представи си светли, топли, плътни и меки цветове, виждаше слънце и красива поляна, а на нея едно голямо и красиво дърво. То бе украсено с красива и величествено зелена корона, а птички весело пърхаха в клоните му... За миг всичко премигна и стана сиво и мрачно. Оправи се за няколко секунди, но отново се появи мрачната картина. Красивата, светла и жива полянка се превърна в мрачно, тъмно и пусто гробище. Гъста мъгла се стелеше съвсем ниско до земята, голямато дърво сега бе изсъхнало и криво, а по клоните му имаше накацали прилепи и гарвани. До стъблото имаше момиче, с коси до земята, държаща,... същата коса, като в съня на вампирката. От джоба й изпадна стъкленица с роза и докато падна и се счупи, вампирката с греещи кървавочервени очи замахна с нож и прободе една фигура, клекнала пред нея. Оръжието изскочи от гърба на момчето, след което убийцата замахна с косата и главата на жервата се търколи, гледайки Ана в очите. После девойката изтръгна ножа от сърцето и го заби в своето, падайки на сухата земя. Чу се трсякъ от счупени парчета стъкло от стъкленицата. Смолата бързо потъна в земята, а розата изсъхна, почерня и се превърна в пепел.
- Ана,.. Ана, АНА! - чу глас в просъницата си хафълпафката. Стресната и обляна в студена пот се огледа. Намираше се на земята и всички се бяха струпали около нея.
- Добре ли сте, г-це Блейк. - чу се гласа на професора, в който се съдържаше голяма доза разтревоженост.
- Нищо ми няма... - отвърна изчервено и бързо стана.
- Е, свободни сте. - оповести Крис Халиуел и всички щастливи се разотидоха. Само Блейк се позабави, но гледаше да не остава дълго, за да не я разпитват за случилото се. Прибра си нещата и се запъти към следващия си час.

Ана лениво ходеше по коридорите. Щом излезе на двора, тя почувства облекчение. Слънцето вече залязваше, бе прохладно и приятно - за Блейк нямаше накъде да е по-добре. След няколко минути пристигна пред оранжерията. Щом пристъпи, й причерня пред очите, но бързо се съвзе и леко залитайки продължи към мястото си.
"Толкова ли много изхабих енергия за заклинанието? Не, едва ли. Щом не е това, тогава сигурно..." - помисли си тя и се огледа.
- Здравейте ученици. - поздрави директора и така сложи край на размислите й за кратко, докато не почна да говори за Върбинка.
"О, не. Само не това." - помисли си ужасено момичето. Аромата на билката се носеше в цялата Оранжерия и Ана едва издържаше, а щом директора показа растението, на вампирката съвсем й призля. Едва казал домашното, Ана изхвърча от стаята със сетни сили на двора, на чист въздух. Цялата се тресеше и й отне време да се съвземе.
Слънцето тихо се окъпа в кървавата си пухкава баня и отстъпи на перленобялата луна. Отпочинала си, момичето изпи няколко таблетки и се запъти към Общата стая.