Това съвсем скоро го написах, но още няма продължение ;)
Здравейте!Казвам се Джесика Лайтейч и наскоро се наложи да напусна
моята любима Русия ...Майка ми е разведена и сега имам втори баща.
Той е наистина мил човек, но аз го мразя, настина го мразя!Нима ще
се опита да замести моя баща?Джордж Флечър - първия ми баща - беше
строг, отговорен, но все така се размекваше пред близки и беше много
весел и прекрасна компания.Единствено с него можех да споделя своите
чувства.Преди бях Джесика Флечър, а майка ми Клаудия Флечър.А сега
откакто се ожени за тъпия Хауърд Лайтейч (много тъпа фамилия, нали?)
живота ми се преобърна...Всички казват - Джеес, ти си късметлийка с
този усмихнат и весел човек!Но те се заблуждават!Сега аз, майка ми и
Хауърд заминаваме за Лондон...Дъждовен и гаден Лоднон!Не искам да
ходя там, но кой ме слуша мен?Кой ли слуша една шестнадесет годишна,
при това руса, тийнеджърка?
ПЪРВИ ДЕН В НОВОТО УЧИЛИЩЕ
-Джесика!Ще закъснееш за новото училище, скъпа, побързай!-провикна се
майка ми от долния етаж.
Ох, новото училище!Коолко добре звучи, а?Щях да съм принудена да се
запозная с нови хора, а аз съм наистина срамежлива.Така завиждах на
Джейсън по-големият ми брат.Той беше студент и учеше в Гърция.
Съвсем сам!Той не беше принуден да следва родителите си по петите.
-ДЖЕСИКА!Слизай за закуска!-пронизителния писък на майка ме стресна
и накара да подскоча.
Съвсем бързо облякох светло сините си дънки, сивия си пуловен и вързах
косата си небрежно на опашка.Обух и черните си кецове.Вече готова,
слязох за мъчителната закуска със Хауърд.
Оказа се по-мълчалив.Той непрестанно си слагаше шоколад на
палачинките.Едвам успях да се наям от мрънкането на майка ми."Бляя,
бля, бляя Джесикаа бля, бля, ще закъснееш, бля, бля".Най-сетне не
издържах, станах от масата, грабнах си якето и тръгнах към вратата.
-Вземи си чадър.Вали!-предупреди грижовно майка ми.
-Имам си качулка!-казах мрачно и хукнах възможно най-бързо.
За мой късмет гимназията беше наблизо.Доста объркана, застанах пред
изхода.
-Новата?-не забелязах едно чернокосо момче, което вдигна вежда при
вида ми.
Кимнах леко притеснено.
бравоооо стихчето е хубаво, но на мен повече ми хареса разказчето, чакам с нетърпение продължението :)
