Задния двор

- Много се извинява, за неудобството, което създадохме. - извини се момичето, едва успявайки да спре приятеля си за няколко секунди.
- Надявам се, че като първи ден няма да сме наказани. - продължи тя. Във въздухът се носеше сладка и приятна миризма, която идваше от пазача.
"Явно и той е вампир." - помисли си тя, продължавайки да се усмихва. Ерик бе зад нея, обвил ръце около кръста й и заровил лице в косата. Лек и топъл ветрец подухна. Нечий глас наруши възцарилата се тишина.

- Защо? Според мене няма значение, кой е по-голям. Може и той да е по-голям от мене, зависи от къде го погледнеш. - отвърна тя спокойно.
- Том, предполагам жадуваш за малко компания. Защо не останеш с нас? - продължи момичето, гледайки го в очите. Искаше да разбере, що за личност е.
"Приятелите никога не са излишни. Най малко в момент като този." - мислеше Ана.
Изведнъж, може би от глад и от горещината идваща от Ерик, пред очите на вампирката всичко стана черно. Момчето я държеше здраво за щастие, което бе добре, тъй като нямаше да се сгромоляса като чувал картофи. Надяваше се, че не са забелязали, че за миг всичк загуби цвят. Тя седна на земята и извади една малка дървена кутийка. Щом я отвори, остана потресена. Вътре имаше само една таблетка.
"Е, все е нещо." - помисли си с тревога и я глътна. Покрай всички събития бе забравила да се храни нормално, но за щстие бе издръжлива. Сякаш времето бе на нейна страна, защото прохладен вятър духаше, а гъсти облаци позатъмниха небето. Макар, че бе тъмно, за нея все още бе светло. Томас явно бе решил да остане. Тримата се разприказваха и сякаш цялото напрежение на пръв поглед изчезна.

Неделята най-сетне дойде. Единния от двата свободни дни на възпитаниците на Хогуортс. Ден, в който магьосник и магическо същество може да си почини от натовареното ежедневие.
За един човек... или по точно вампир не беше така. Днес Ана бе решила да потренира. Имаше чувство, че е излязла от форма, а точно сега това не бе желано. Беше се облякла по черно потниче и къси шорти и маратонки. Щом пристигна, си върза косата на здрава конска опашка и започна. Пое си въздух и захапа показалеца си. От малката дупка започна бавно да се стича струка кръв. Хафълпафката замахна с кървавия камшик и отряза един клон. За сега трябваше да се справя само с дървета. Тя бавно започна да замахва и да се движи, докато постепенно не увеличи темпото до такава степен, че се виждаше само леко цветно петно и падащи клони. Вампирката се катереше по дърветата, премяташе се, прскачаше, скачаше от клон на клон, докато не реши, че това е достатъчно. Щом слезе на земята, Блейк си нахапа и останалите пръсти. Никога досега не бе опитвала подобно нещо, защото бе рисковано - източваше много кръв, можеше да се оплетата нишките и всичко да се развали. Като живи змии започнаха да се движат камшиците, вършшейки най-различни неща. Много скоро от едно дърво бяха останали само стърготини, поети от лекия ветрец и разпръснати насякъде. Кичури коса падаха на челото й, а кървавочервените й очи гледаха доволно. Кръвта се върна в тялото й и тя се просна на земята, разтваряйки ръце и крака, гледаща към короните на дърветата. Бе си избрала по-тъмно и закътано местенце, та сега лека и шарена сянка украсяваше бялото й чело.
Изведнъж тя чу стъпки и стана, гледайки към...

- Значи, да не ме нападне някой лудо влюбен върколак, така ли? Аз пък смятам, че и без да тренирам, мога да избягам на този мой нападател. - говореше делово, с лека шеговита нотка в гласа си. Целуна го и... изведнъж ръцете на Ерик останаха празни. Тя се бе измъкналаот хватката на слидеринеца и се бе покатерила на върха на едно дърво, намиращо се близко до момчето.
- Обзалагам се, че неможете да ме хванете за по-малко от 5 минути, или греша? - попита го, докато се смееше. Бе почти убедена, че ще я хване, но трябваше да се опита да му се изплъзне. Искаше да провери на какво диридже е и даливсичките тези тренировки помагат.

За кратко време тя се цупеше, но как можеше да се сърди на Ерик? Когато я бе хванал, без да иска одра ръката й. За щастие, вампирите бързо се регенерират и след секунди на ръката и нямаше нищо друго, освен бяла кожа. Ерик отново я бе прегърнал и сега тя реши вече да не бяга. Вместо това започна да го целува както никога досега. Прокара пръсти през косата му, а после пое с нежните си ръце гладкото му и меко лице. Той я повдигна във въздуха, сякаш бе лека като перце. Самата тя просто не можеше да се спре. Харесваше всичко в него, дори това, че е върколак. За нея той бе наистина специален. Усещаше горещият му дъх върху кожата си. Изгарящото чуство, когато я целуваше, беше приятно.
Ерик...

- Защо толкова се страхуваш за мене? Спокойно, добре съм и се надявам, че ще бъда добре... само когато спра да бъда разсеяна. - и тя замахна с ръка, при което си бръкна в окото. - Като сега. - простена тя и затвори очи, разтривайки окото си. След няколко минути го погледна и му каза.
- Е, колко се страхуваш за мене? - попита го, като леко се смееше. - Ти сам видя, че успях да ти се изплъзна.
- Да, но само за около 3 минути. - отвърна със саркастичен поглед.
- Добре де. - след което извъртя очи и погледна в далечината. Слунцето постепенно залязваше. Как искаше по-бързо да се стъмни. Светлината дразнеше раненото й око, затова просто се гушна във върколака и затвори.
- Само мога да предполагам колко съм важна за тебе. Искаше ми се да ти кажа да не се тревожиш, но в такъв случай ще те излъжа, а аз не искам. - тихо каза тя. Хагълпафката седеше в скута му, подпряла глава на гърдите му, докато той с едната си ръка я бе прегърнал, а с другата галеше косата й...

- Да, има. - отвърна тя, извръщайки поглед в друга посока. Всичко бе толкова хубаво, защо трябваше да се разваля. Изведнъж я връхлетя споменът за вчерашния ден. Тя разтърси глава и очите й попаднаха на чакащият му поглед. Тя го изгледа умолително.
- Моля те, недей сега. Утре ще ти кажа. - обеща му тя и го целуна, преди да е възразил. Той не бе съгласен, но след дълги преговори се съгласи. Тя го целуна отново. Внезапно, се оказа във въздуха и в ръцете на Ерик.
- Може и да свикна и с този вид предвижване. - каза през смях. Той бързо злезе с нея от скалата и я остави на земята.
- Трябв да тръгвам. До утре. - каза й слидеринесът и след като я целуна изчезна в гората, а Блейк тръгна към училището.

Рон дойде тук за да се поразходи след първият му ден в Хогуортс. Тук много му харесваше , но нямаше никакви приятели. Той поглеждаше как дружинки от около 4 човека вървят и си говорят , а той стоеше сам . Вече бе късничко , но на Рон не му се прибираше . Луната почти бе изгряла . След миг два на Рон му доскуча и си тръгна.

Кейли пишеше урок в кабинета си,когато нещо ярко мина пред погледа й.Тя стана от стола си и погледна към небето-лъч в лилав отенък се разпръскваше във всички страни.Симънс остана като попарена,тичайки взе пръчката си и излетя през вратата на кабинета си.По пътя видя няколко учинека,които усмихнато я поздравиха,но сега нямаше време за това.Тя стигна до задния двор и насочи пръчката си към демона.
-Авада Кадабра! - извика Кейли и удари чудовището,което започна да хвърля огнени кълба по директора....

Кора тъкмо се разхождаше из двора, докато не забеляза огнени топки да хвърчат навсякъде.Тя хукна към мястото от което идваше шумът, и видя директорът който се биеше с демон.До него стояха професор Симънс и Ашли.
-Ашли!-провикна се Кора и се доближи.
Професора тъкмо изпращаше заклинания, демонът го уцели с една огнена топка, бариерата се срути и Кристофър изчезна.Нямаше и следа от него!А Ашли припадна
-Къде е професор Халиуел?-попита Кора адски стресната от случилото се.
В гласа и се долавяше истерична нотка-Ашлии!-викна и Кора и седна до Грийн, опитвайки се да я свести.

Демона се разгневи още повече след последните думи на директора.Чудовището хвърли поредица от мощни огнени кълба по Халиуел.Той изчезна в нищото.Кейли пусна пръчката си на меката трева и зтича към мястото където Крис изчезна.Тя сапочна да вика името му,съвсем забравила за демона тя забеляза как Слийк се телепортира пред нея и изрече
-Авада Кедавра!- Гордън извика и демона се разкъса на хиляди парчета.Той прехвърли насъбралите се ученици в училището за да не гледат грозната картинка и помогна на Симънс да се изправи.
-Благодаря!- изрече тя със сълзи на очите.
-Крис!....