Залата

Пътуването със лодки за някой от децата се оказа истинско изпитание и трябваше огромни усилия да не повърнат.Други,като Стефан успяха някак да превъзмогнат страха си от водата и спокойно зачакаха да стъпят на сигурно на блега.Като се опитваше да не гледа надолу,откъдето под повърхността на водата се мяркаха някакви фигури,момчето мисленно си представяше как ще ги посрещнат останалите ученици и къде ли ще бъде разпределен.Беше се осведомил за това и знаеше,че ще има разпределителна церемония на която всички деца ще бъдат разпределени във съответинте домове-Слидерин,Грифиндор,Рейвънклоу и Хафълпаф.Докато мислите препускаха във съзнанието,групата от ученици вече беше пристигнала и влизаше във замъка.Под вещото ръководство на заместник-директорката,децата уплашени и развълнувани влязоха във голямата зала,откъдето се чуха силни аплодисменти и докато минаваха покрай масите на домовете,момчето забеляза как някой от по-големите ученици ги гледат със любопитство и си говорят нещо развълнувано.Откриването на учебната година всеки момент щеше да започне,но перди това щеше да се състои разпределителнта церемония и децата се наредиха във една редица и зачакаха да бъдат извикани.Стефан се опитваше да се владее и да не показва страх,но щом казаха неговото име напарво изпадна във паника и докато сядаше на стола и му сложиха разпределителната шапка,вътре във него направо щеше да избухне.За щастие неговите опасения не се сбъднаха и той беше разпределен във дом Рейвънклоу,откъдето със бурни възгласи го привестваха и той побърза да седне на масата и да се запознае със новите си съученици.

Влязох в залата заедно с останалите. Не по-точно бях избутан от тях! Но какво да се правеше, всички бяха развълнувани от началото на учебната година. Потърсих Ана с погнед, но не я видях, къде ли можеше да е? Е, дано по-късно да я видя! Залата беше огромна с множество колони, които бяха наредени на около 5 метра една от друга, имаше огромно количество свещи, които летяха свободно над масите на четерите дома. Всичко беше точно така като си го представях!

Залата беше пълна с ученици,които обсъждаха случилото се.Разделени на групи те разказваха,плачеха или просто седяха на масите,още не можеха да осмислят случилото се.За някои новината се струваше нереална,а други все още очакваха да е закъснял номер за 1-ви април от страна на директора.Времето изкарваше наяве атмосферата в замъка.Дъжд,бурия,вятър и светкавици обливаха училището за магия и вълшебство "Хогуортс".
Вратата на залата се отвори и всички ученици завъртяха погледи,очаквайки директора.Сърцата им подскочиха от вълнение,но скоро отново потънаха в езерото на сълзите.Първи влезе Гордън Слийк,облечен в черна роба,навел глава и с бавни крачки той застана в средата на помещението.След него,влачейки крака се появи и Симънс,със разпределителната шапка в ръце.Тя я остави на стола,на който обикновено седеше и застана до Горъдн.
-Ученици..-каза жената и едвам сдържа сълзите си.-... директора -Крис Халиуел...той - тя отправи поглед към портрета на Халиуел който изглеждаше по-добре от всякога.
-Той .... няма да го видим отново- допълни Гордън Слийк,защото видя,че жената до него няма да може.
-Деца,утре няма да имате уроци,заради.....случката.-каза със треперящ глас Кейли и се обърна,за да не я гледат учениците.
-Знаете какъв беше нашия директор,мил,дружеюбен и невероятен.Някои имаха честта да го познават по-дълго време ,за което съм убедена,че не съжеляват.Макър и прекалено зает,той винаги изслушваше проблемите на хората,дори не искаше да се разчува ,че е директор,защото се боеше,че няма да разговаряте със него.- каза Симънс,при което нещо нахлу под кожата й, и не й даде сила да продължи
-Искаме да кажем,че...директора завинаги ще остане в сърцата ни и...сега можете да изкажете чуствата си- отново допълни Слийк и седна до Симънс,която не поглеждаше никого в очите,от притеснение,че ще усили болката в учениците още повече.Разпределителната шапка започна своята тъжна и мелодична песен.....

На Кора и Ашли им идеше да заплачат.Професор Халиуел...никога повече нямаше да го видят!Те се разделиха и си седнаха на масите.
Кора беше видимо разтроена.Но изведнъж една мълния падна точно върху стола на директора.Чу се трясък и цялата зала беше в дим.
Учениците се паникьосаха и хукнаха към изхода на Голямата зала, но учителите ги върнаха отново по местата им.
Кора се обърна към стола на директора...Той беше там!Но как?Призрак?!Не, това беше Кристофър Халиуел от кръв и плът.Директорът заяви, че е шега.
-Добра шега, директоре!-заяви едно момче от Слидерин развеселено.
Кора почувства и гняв и щастие.Щастие - че Халиуел е жив, гняв - че ги изплаши така.
-Ох..-Кора срещна погледа на Ашли, която се беше ококорила и й направи знак да дойде при нея.
Двете се видяха през тъплата ученици.
-Той ми изкара акълаа!Как може изведнъж да се появи?Това е супер, че се появи, но да си прави такива шеги!-каза възмутено Кора и погледна радостно директора.

Учудените погледи на учениците и учителите се впериха в Халиуел.
-Какво за бога...- опита се да задържи думите си Симънс.Тя хвърли
кърпичката,която плуваше във вода и тичешком отиде при директора.
-Крис....?!- пипна го жената с пръст за да се увери,че не е призрак и продължи
-Как...какво...защо си жив...тоест не,ох!- извика тя и вторичи
подпухнали от сълзи очи в директора,който не издаваше никакви реакции
на страх или тревога
-Ами как,много просто,клонирах се- отговори ехидно Крис-все пак съм директор,познавам това място,а и знам как да се пазя!
Всички в залата го гледаха като ударени от гръм и същавременно щтастливи,че е жив.
-Знаеш ли как ме уплаши?! И не само мен,всички!- развика се жената,но след като осъзна,че Крис не е виновен се успокои
-Извинявай,просто...- каза тя и остави директора да обясни по-подробно за случката