Класна стая

- Да. - отвърна Ана. - По кои предмети днес имаме домашно?

-Добър ден ученици!-извиках силно,за да може да ме чуят,защото бях във въздуха с метла.
-Сега застанете до метлите си и кажете "Нагоре и надалеч!" след като кажете "Нагоре" сядате на метлата и след това "и надалеч!"-добавих и зачаках да видя резултатите
-Преди да полетите ще ви кажа за какво е този предмет.Този предмет е за изучаване на летенето...Ако преминете урока спокойно можете да ходите навсякъде извън училището с тях,а и да участвате в Куидича.Е време е да видя какво ще направите :) ...

Габриел отговори на Ана и застана до метлата си.
-Нагоре!- каза желязно момичето. Метлата се издигна на около 70-80 см и Габриел безпроблемно скочи върху нея с дяволито изражение...Слидеринката не очакваше да се справи така добре. Реши, че е време наистина да полети и каза по- скоро на метлата си, отколкото на самата нея:
-Добрее, сега нагоре, мила!- метлата се издигна и Габриел започна да кръжи около едно дърво. След това се издигна високо, направи 3 обиколки с максимална бързина и насочи метлата надолу. Тя се сниши максимално и когато слидеринката реши, че сега е моментът, тя намали и кацна уверено на твърдата почва...

Ана застана до метлата, силно и с твърд тон каза:
- Горе! - и метлата се озова в ръката й. Тя се зарадва, възсена я и каза:
- Напред! и полетя с бърза скорост. Тя беше щастлива. Вятъра вееше косите й и я пронизваше в лицето, но тя обожаваше това. Направи няколко лупинга, превъртя се три пъти, че и за няколко секунди летеше с главата надолу. После се приближи до земята, та пръстите й я докосваха, каза "Спри!", метлата спря и слезе от нея. Щастлива погледна учителя и зачака коментара му.

-Справихте се отлично!-след това зачаках другите

Реших и аз да опитам. Поех си дълбоко въздух и казах:
- Нагоре! - каза аз твърдо. Метлата се изкачи на нужните за мен см, за да мога да я възседна и след като направих това казах - Надалеч!
Метлата се изкачи и аз направих няколко обиколки на игрището. Беше невероятно хубаво. Не бях изпитвала такова удоволствие досега. След 4-тата обиколка се спрях във въздуха и зачаках да видя какво ще следва оттук нататък.

-Чудесно!-зачаках и другите

Габриел се приближи към професора и каза:
-Ъъ, професоре, бихте ли могли да ми дадете някоя задача?

-За днес няма да има изпитване и допълнителни задачи-добави аз и след това полетях с метлата като се сбогувах с учениците

Габриел тръгна към библиотеката, за да върне червената книга със заклинания и да вземе другата...По пътя си тананикаше весело и реши, че трябва да си напише домашното по вълшебство...

Както все още бях върху метлата си, аз полетях към замъка и прелетях през коридорите. Удоволствието беше невероятно. Насочих се към общата стая на Слидерин.

Пати дойде и седна

Запътих се сънено към часа по летене с метлата си в ръка. Когато пристигнах заварих само една Грифиндорка, на която още не и знаех името. Реших да се запозная с нея.
- Здравей, аз съм Виктория Макелензи, първи курс от дом Слидерин. - представих се аз и зачаках.

-Здравейте ученици!-извиках силно,идвайки зад тях с метла
-Този час ще бъде като свободен.Имам предвид,че днес само ще летите,за да се упражнявате-добавих им и зачаках да видя как ще го направят,като смятах да не давам мнението си

Оставих своята метла на земята. Казах й:
- Нагоре! - тя застана на нужната височина, за да мога да седна на нея, след това казах - Надалеч!
Полетях и отново се чувствах себе си. Завъртах се наляво и надясно. Правих обиколки, гмурках се и после се изкачвах. Беше много забавно. По едно време спрях във въздуха, на няколко метри от земята и зачаках.

- Можели дами обясните първия урок понеже тогава ме нямаше и незнам как ? - попитах аз и погледнах учителя надявах се че щеми обясни

-Виктория бих искал да обясниш урока на Едуард,за да го разбере и това ще ти донесе + точки към оценката :)..

Сепнах се. Не очаквах, че аз ще се наложи да обяснявам урок.
- Ъъъъ, добре професоре. - казах аз, а после се обърнах към хапълпафеца и започнах да му обяснявам. - Оставяш метлата до теб и казваш Нагоре, за да може да се издигне на нужното разстояние, за да се качиш на нея, а след това и казваш Надалеч и политаш. В началото докато свикнеш е по добре да не летиш бързо, защото може да е изслузиш случайно от метлата и да се удариш. - казах аз и се загледах в земята. Не бях свикнала да обяснявам уроци и незнаех как съм се справила.

- Добре благодаря сега ще пробва. - казах аз и се замислих Нагоре и надалеч.
- Нагоре. - казах аз и метлата....

Полетя заедно с Едуард

- Супер сега съм готов за куйдич само трябва да потренирам.Всъщност кога е първият мач ? - попитах аз и се преземих внимателно