Двора на училището

Свободно Рп!

Халиуел седеше на една от четирите пейки и гледаше залеза,който почти бе отминал.
Директора с нетърпение чакаше новата учебна година да започне,тъй като искаше да види учениците от миналата година и да види новите попълнения и техният потенциал...Боби се чудеше дали тази година щеше да види някои от старите преподаватели,тъй като до сега бе видял само Кейли...Той бе получил писма от някои от учителите,че отново ще преподават,но не бяха сигурни дали ще искат да преживеят отново всичко,заради което миналата година бе отложена..
Докато мъжът размисляваше в далечината видя човек..Това явно бе един от преподавателите,но не знаеше кого...

Бях решла да поразгледам училището и както вървях се озовах на двора. Тръгнах към пейките които видях в далечината, на няколко метра съзрях някакъв силует тръгнах към него и щом се приближих достатъчно видях някакъв мъж, усмихнах се и подадох ръка напред:
-Здравейте, аз съм Елизабет, новата прподавателка по Мъгълознание. Искате ли компания?
Погледнах мъжа в очите и му се усмихнах отново.

-Да!Защо не! - усмихнах се и аз...
-Аз съм преподавателя по Вълшебство! - продължих...
- Казвам се Боби,Боби Халиуел,приятно ми е! - директора не искаше да казва,че той е директора,тъй като учителите внимаваха около него...Халиуел не искаше да се фука с това,че е директор на това училище,затова всяка година сменяше самоличността си...

-Приятно ми е Боби, нали може да ти викам така? - той кимна и се усмихна. Седнах до него и загледах почти потълмнялото небе, вятърът подухваше и аз затворих очи. След около една минута ги отворих и попитах Боби:
-Преподавал ли си преди в това училище, защото поне аз така мисля, но май само аз съм новата тук и е доста стряскащо? - погледнах го любопитно и му се усмихнах леко.

- Ами... - Халиуел се чудеше как да извърти нещата ...
- Може да се каже,че съм преподавател тук от създаването му .... - отговори той
- А не,не се тревожи!Не си единствената нова преподавателка - усмихна се Боби и продължи да гледа земята.На него не му бе студено,тъй като бе облечен ТАКА ,но на преподавателката личеше,че й е студено.Мъжът свали сакото си и го потдаде на Елиза,като очакваше тя да го вземе...

Поех сакото и наведох глава:
-Мерси! Джентълмент. - усмихнах му се дяволито и се разсмях.
-Мм.. разкажи нещо за теб, къде си роден и така нататък. Знам любопитна съм. - извъртях поглед и отново се засмях..

- Ами роден съм в Лос Анджелис,а израстнах тук в Хогуортс!Всъщност,аз съм директора на училището.... - след като Боби спомена "..директор на училището" се усмихна и разсмя...
- Сега е ваш ред!От къде сте? - продължи той...

Погледнах учудено:
-Уау директор. Мм ами дообре, родена съм във Венеция но когато порастнах малко нашите се преместиха в Рим. По народност съм италианка и както всички мои сънародници доста добре докарвам скандалите. - засмях се и погледнах Директора..

Деметри и Томас пристигнаха в двора.
-Ето сега сме в най-красивия двор и най-красивото училище нали.-каза Деметри.
-Искашли да седнем на някоя пейка или имаш работа.-попита Деметри

Томас потупа по гърба Деметри с едната ръка и каза:
- Виж сега, ние сме роднини, преди и аз бях от Волтури, но на скоро минах в семейство Дилъри. Сега вече имаме роднинска връзка и сме като братовчеди. - докато Томас говореше, двамата бяха седнали на една пейка.

-Хмм не си спомням за тебе.-каза сериозно Деметри.
-А защо отиди в Дилъри.-каза отново Деметри.
-Какво има на Фамилия Волтури.

Той се замисли сериозно, защото и той не помнеше много причините, но каза:
- Във Волтури стана много претъпкано. Не можех да запомня всички имена. - той се чудеше какви още лъжи да каже. - В Дилъри е по спокойно и вече съм само аз от тази фамилия, но не съм сигурен дали брат ми е жив. А и от както съм в училището не мога да търся малкия ми брат. - но този път пазача казваше истината.

-Малак брат,имаш малак брат амм как се казва може да съм го чувал.-попита съвсим сериозно Деметри.
-Може да съм го виждал.
-Хмм и може да ти помогна да го намериш.-каза Деметри.

Томас Дилъри си помисли и каза:
- Еми казва се Едуард Дилъри, но сигурно не си го виждали и не искам помощта ти, защото той все някога може да дойде и в училището. Ама както и да е, я разкажи как е във Волтури.

- Ти си знаеш.-каза Деметри.
-Във Волтури е много добре обичам компания,но не прикалено.-усмихна се Деметри
-Ще ме изчакашли отивам да си зема вълка.Деметри свирна и метлата му дойде той се качи и тръгна да земе вълка.

Тогава Томас извади магическата си пръчка и започна си игра с нея, докато времето минаваше, а Деметри братовчед му още не се беше върнал. Той се замисли над това дали да се върне във Волтури, но се отказа. После се зачуди каде ли може да е брат му, като започна да си говори, докато мисли, без да и осъзнава. И така Том, не бе осъзнал колко много време беше минало.

Деметри се забави малко, но се пак дойде с вълчето си.Вълчето му беше малко на 1 година и беше цялото бяло с кафяви очи.Деметри слезе от метлата с вълка и седна при братовчед си като загърна с якето си Ледения.
-Забавих ли се много?-попита Деметри

Томас се беше замислил. След малко се чу гласа на Деметри:
- Ехо добре ли си? - защото не му бях отговорил. След това казах:
- Да добре съм, но се бях замислил за нещо и не усетих колко се беше забавил, времето мина много бързо.
След това Том видя малкото вълче и каза:
- Много е сладко и яко, как се казва?

-Казва се Ледения.-отговори Деметри.
-Искашли за нещо конкретно да говорим.-попита Деметри.
-ММ след малко трябва да ходя до едно място.

Пазача му каза:
- Тръгвай направо сега, аз и без това няма какво да правя, ще търся други нови хора в училището да се запознавам с тях.
След което Том стана от пейката и тръгна из двора.

Слънцето вече беше залезло. Реших да излезя на двора,
да подишам чист въздух.Взех си една горна дреха и излезнах навън.
Ноща беше невероятно красива, а небето беше усеяно със звезди.
Все още не бях стъпила на меката зелена покривка, която беше прекъсната на входа,
и се вгледах в звездите.
Още от дете обичах да наблюдавам звездите. Толкова са красиви и невероятни.
Ето, че вече бях стъпила на тревата, и моментално се свлякох, като продължавах да
гледам към небето. Освен, че се наслаждавам на красотата на звездите, това ми помага
да се успокоя и да забравя за всичко, което ме тревожи.

Деметри взе вълка си и тръгна към стаята си.Погледна кум небето.Видя красивата луна и красивите звезди.Погали Ледения и продължи.
Стигнаха до стаята си.Деметри и Ледения слязоха от метлата.Деметри легна на леглото а вълчето си легна на неговото място.
-Лека нощ Леден.-каза Деметри и легна.

Том видя жената, която се беше излегнала на тревата и реши да отиде при нея, докато Деметри вече си беше тръгнал. Той беше до нея и попита:
- Здравей, аз съм Томас Дилъри, училищния пазач, искаш ли малко компания?
След това пазача седна до нея. След като си говореха малко, Том стана и си тръгна.

Много съжелявам,но прочетете правилата!!!!Рп-та над 3 реда!При следващо предупреждение ще получите наказание!

Отнася се за двамата господа!

» Домовете в училището
» Правилата на училището