Моста до Хогуортс

First topic message reminder :

Моста до Хогуортс - Page 3 Tdf-hpatpoa1frame65932

Това бе моста,по който се излизаше извън училището и се влизаше обратно...Той бе много голям,осеян със смях и веселие.Мостът криеше много тайни и изключителна гледка :)

Свободно Рп!

Арън също се усмихна и каза.
-Еми да права си вече не искам да съм вампир.Да те питам освен ,че е безсмъртен вампира каква сила има.Спокойно сигурен съм ,че Томас ще те пази.То нали това е работата му горе-долу.Лия мога ли да те питам нещо до като не съм забравил?-попита Арън.

-Ами да, разбира се, че можеш. Аз съм сигурна, че живота на вампирите не е толкова прот, но просто не искам семейството ми да си остава младо, а аз да старея с всеки изминал ден. Това ме унищожава.-Лия се усмихна.

Aрън се засмя леко.
-Искам да знам ,ако не съм вампир по наследство мога ли да стана вампир?Това ме интересува.А след като вече си вампир можеш ли да направиш някой вампир?-попита Арън.

Лия се засмя и отговори.
-Не можеш. Е, само ако баща ти е вампир. Само тогава, иначе няма как да стане. Логика също няма. Да не би да си си променил решението, защото аз съм тук.- Лия се засмя и помисли какво ли ще стане, когато баща и разбере, че е вампир, ако вече не е разбрал. Щеше да е лошо, защото той и бе казал, че след като стане на петнадесет може да стане вампир.
-Леле, баща ми ще ми чете конско.

-Арън можеш да си въмпир.-каза Деметри
-Не е нужно да е наследствено.
-Ухапват те и вече си.-усмихна се Деметри

Арън се засмя дяволито.
-Не съм си променил
решението просто искам да знам ,ако реша да си го сменя.Лия не ми каза
каква сила имат вампирите освен ,че са безсмъртни.-Арън се замисли
какъв ли щеше да е животът му ,ако беше вампир.Сигурно щеше да бъде
постоянно в напрегната ситуация.

-Ами, имат най-различни сили. Беща ми чете мисли, когато докосне някой.
Джейн, друг вампир, има сила да причинява болка на хората и вампири с ума си. Вампир от друг клан може да вижда бъдещето. Една от амазонките може да ти показва всякакви неща когато те докосне. Има много сили, но аз мисля, че моята ще е с нещо да причинявам болка.

-Хмм може и да нямаш такава сила, а просто да си силен/а.-каза Деметри
-Аз съм смеска и съм по силен от останалите въмпири и върколаци.
-Моята сила е да преследвам,сякакво същество знам къде е.

Лия се усмихна и каза.
-Всеки вампир надушва дадено същество по миризмата. Това е в природата ни, за да ловим храна. Но ми е едно интересно, как си вампир и върколак. Защото, ако си бил първо върколак и са те ухапали би трябвало да умреш. Това става с върколаците, ухапани от вампири. Не знам, поне така са ми разказвали роднини.

-Баща ми е върколак а майка ми е човек.-каза Деметри
-Аз съм на половина човек на половина върколак.
-Затова са владея ,а когато ме ухапа един от Волтури явно е уцелил правилната страна.-засмя се Деметри

-Ехаа, за това не бях чувала. Наистина можеше да умреш.
-А правилно ли чух, някой от Волтури?-Лия повдигна леко вежда.
-Ъм...кой?-тя се усмихна, за да се подмаже
и да получи отговор.

-Аро Волтури велик въмпир за мене,най-великия.-каза Деметри
-Той ме спаси,но не разбах защо.
-Щях да умра в битка с други въмпири.

Сякаш устата на Лия падна на земята. Но можеше да повярва на думите на Даметри. Баща и не можеше да прави такива изключения, заради Кай.
Но може би го е направил за защита.
-Не мога да повярвам как Кай е позволил. Този тъп скелет. Замразил се е от този трон.-Лия започна да се смее.

-Гладна ли си?-попита Деметри
-Арън ти мътнород ли си-попита Деметри
-Или си Мъгъл?

Лия прехапа устна. Гладна ли беше?! Тя самата не знаеше отговора. А трябваше да знае. Беше новопревърната. Толкова странно беше.
-Ами да, малко.-каза тя и сложи ръка на гърлото си, където се връщаше парещата болка от преди малко.

-Аз съм чистокръвен магьосник.Още от малък знам ,че баща ми и майка ми са магьосници.-каза Арън.
Той се сети за родителите си и се замисли каква беше причината сега да не са живи.Арън се загледа в моста защото не бе се заглеждал до сега.Гледката беше толкова красива.
-Аз ще се отдръпна по настрани ,за да не стане както преди малко.Не искам да това да се повтори.След като вече знам ,че си вампир ще внимавам.

Парещата болка се връщаше, но Лия не и обръщаше внимание, въприки че
трябваше. Та това застрашаваше живота на първукрсника, стоящ до нея.
Лия хвана гърлото си и започна да се оглежда. Трябваше да се махне от там.
-Трябва да се махна от тук!-каза тя, но не можа да се сдържи и отново се затича към Арън. Изведнъж спря. Беше на сантиметри от него.

П.П Извинете, ако има правописни грешки.

Арън тъкмо тръгна да бяга ,но видя ,че Лия спря и той спря.Този път Арън знаеше какво можеше да се случи и внимаваше какво прави близо до Лия.
-Какво стана?-попита Арън.
Защо Лия спря.Това беше добре за Арън ,но дали беше добре и за Лия.
-Добре ли си Лия?-попита Арън.Той се притесняваше какво може да стане.

(Сега ще пиша от името на Лия)
Аз погледнах Арън, но нещо стана с мен. Обърнах се, тръгнах в другата посока и седнах на земята. Главата ме болеше. Не беше ме боляла така.
Аз обгърнах главата си с ръце и чаках болката да отмине. Изведнъж видях една картина. Бях аз на земята, а Томъс стоеше окървавен. Това беше превръщането ми. Аз станах и казах.
-Мога да виждам спомените ви!

Двете с Лайла вървях ме и чупехме шоколада:
- Ако продължаваш ще надебелееш!- смеех се на собствената си реплика. Та Лайло беше котенце...Смеех се и отхапах шоколадчето:
- Коте тук е сууупер, утре ке си купим с портокал шоколад! Още едно?- котето захапа и се облиза. Гушнах я. Чух шумолене и видях зайче лило скочи и хукна след него. Котето бягаше бързо:
- Чакай писано!- навлезе в тъмните места, дънките ми се омотаха и се спънах, паднах върху постелката от трева. Усетих чужда ръка и мъжки приятен глас:
- Да ви помогна!?- силната му ръка ме вдигна, изтупах се и го погледнах в очите, не си спомням колко време го гледах така, но след като се опомних котето мъркаше в краката ми:
- Благодаря ви господин...?- погледнах го мило...

Мостът до Хогуортс. Колко хубаво звучеше. Днешната нощ беше специална и Том бе решил да се поразходи на едно от любимите си места за разходка на това място - Мостът до Хогуортс.
Навън прехвърчаше сняг и всичко беше много приятно, понеже зимата - любимият сезон на преподавателят.
Мостът не беше обикновенно място. Той носеше много настроение, много смях и една наистина впечатляваща гледка. По него са минали толкова много ученици, че сигурно нямаше място в училището. Ето защо това място беше прекрасно! Ето защо тук си заслужава да се дойде.
Том се намираше пред самия мост, който както обикновенно изглеждаше леко хлабав и готов всеки момент да се счупи. Той носеше своята история, но преподавателят много добре разбираше, че няма от какво да се страхува. Мостът не можеше да бъде счупен в следващияте сто или повече години. Магьосникът премина през моста, като се задържа малко на средата, взирайки се в изгледа, който му предоставяше височината - селцето Хогсмийд, след което го премина и вече се намираше от другата му страна.
Не беше възможно. Там седеше жена с котка. Самата жена беше доста красива, но не можеше да се преценява без дори да я виждаш. За секунда жената се стресна, явно от Том, и падна на земята. Младоликият мъж се затича и я вдигна, държейки котката й, която беше доста пухкава, понеже тя самата бе пристигнала при него.
- Да ви помогна - Това бяха думите на мъжът, когято вдигна жената, дори и без да изчака отговора й.
- Благодаря ви господин...? - Загледа го тя със очи изпълнени с несигурност, очи носещи тайни и мистерии.
- Брадшоу - Усмихна се. - Господин Брадшоу! Или не...! За вас може и Томъс. Ааааа какво е вашето бошествено, може би, име?

Боби

Гледах странният мъж- странно. Той не пускаше ръката ми:
- Лусия... Луси...Кххъмм- при последният звук той пусна копринената ми длан и се извини:
- Просете госпожице...- усмихнах се и взех Лило в обятията ми. То започна да мърка сладко. Бях облечена с такава рокля. Засмях се:
- Хей, баща ми имаше същата врътовръзка, баща ми...- замълчах, но мъжът, т.те. Том любопитства:
- Какво е станало с него?- игнорирах го. Нищо му нямаше:
- М не не се е случило нищо, успокой се.- тръгнах напред повдигайки бяла ефирна рокля, която излъчваше толкова много невинност. След десетина стъпки чух глас зад себе си:
- Луси!- мъжът бягаше. Чух това по стъпките му, обърнах се елегантно, тогава той ме стигна и промърмори:
- Да се разходим?- кимнах...

Наистина много приятен момент за двамата преподавателя. Макар, че навън вече беше прекалено студено Том изпитваше тази топлота, която не бе изпитавал никъде досега. Тази топлота му вдъхна и кураж да предложи на момичето, или по-точно жената, пред себе си да се поразходят.
И двамата се разхождаха, поглеждайки се от време на време. Мълчанието между тях беше много неприятно и точната дума, която можеше да го опише бе неловко. Точно такова си беше то. В момента двамата магьосника вървяха по една пътека, която се намираше в близост до моста и ако том не се залъгваше тя водеше към забранената гора...Самата гора бе много опасна през деня, та камоли през ноща, която в момента се беше надвесила над цялата територия на училището. Луната огряваше, със сребърните си лъчи, косите на Луси, която в момента се движеше пред Том, държейки, своята котка, на която самия мъж не успя да запомни името. Небето беше ясно и щурците започваха да свирят своите песни, което беше доста необичайно за това време от годината.
Мълчанието продължаваше да бъде неловко и Том знаеше, че то не е правилното решение ако искаше да опознае по-добре младата дама, затова я попита:
- Ааааа... - Започна несигурно той. - Откъде каза, че си? - В този момент младоликият магьосник се почувства ужасно зле и неловко. Та тя явно, дори не беше споменала откъде е или поне така си мислеше Том. Това бе единствения въпрос, който му бе хрумнал в този момент. Магьосницата се обърна...

Погледнах го:
- Хмм!- след което започнах да се смея, ама то смях ли беше, превивах се от кикот! Мъжът ме гледаше стреснато:
- Ти май... (хахахах) ти май... (хахахах) - след кеото спрях и казах почти сериозно- Париж да ти говори нещо!?- той кимна. Продължихме да вървим, прекрасната бяла рокля подскачаше невероятно красиво и кестенявите ми къдрици танцуваха по гърба. Беше неловко, котето слезе от ръцете ми и се скри в храстите:
- Лило!- въздъхнах. Завъртях очи и се мушнах между храстите:
- Коте, котеее!? Пис-пис-пис! Лило!- тогава видях Том да я държи:
- Луси, насам, ето го... котето!- усмихнах се:
- Лило!- понечих да я взема от мъжа, но тя не позволи:
- Хей, май те харесва!- беше ми забавно- как дългогодишната ми капризна котка искаше непознатият господин.

Беше многа странно. Да вярно беше, че попринцип животните обичаха Том, а и той тях, но беше стрянно това де се случва точно сега...! Точно в тази необичайна за това време от годината, нощ. Мъжът подаде много внимателно Лило(така се казваше котката) на Луси и й се усмихна. И двамата се спогледаха. Наистина очите на младата дама криеха много тайна, а преподавателят беше много добър в гадаенето, но не... Именно тук не се откриваше нищо. Мъжът се разтърси от продължителния поглед и погледна към небето. Луната вече я нямаше. Пред нея бяха застанали тези черни и тъй прекрасни, според него, облаци, които говореха за снеговалеж, което се затвърди веднага след около десет секунди.
В момента вече започваха да прехвърчат снежинки и навън започна да става много студено. Над забранената гора се беше вдигнала мъгла, а именно от тази гора сечуваха войовете на вълците, което вдъхвше страх, но същевременно с това и спокойство в душата на Том. Той погледна отново Лусия и започна да говори:
- Париж!!! -Усмихна се. - Наистина много добро място за живеене. Мисля, че ти е студено - Погледна я той, сваляйки си дебелото палто и поставяйки го върху ръменете на жената, която все още не бе забелязала каква е обстановката. - Дано това те стопли, но май нямаш особенна нужна от него. - Засмя се преподавателят. Какво означаваше, че няма особенна нужда от него. Май беше заприличал отново на пълен идеот, съдейки по начина, по който го гледаше вълшебницата в момента. Все пак той се усмихна и продължи да говори:
- Мисля, че трябва да се връщаме в замъка вече или поне да сме някъде в околията му!
Жената кимна доброволно. И двамата се запътиха в обратна, на забранената гора, посока.

» Относно Хогуортс
» Точки за Хогуортс