Двора на училището

First topic message reminder :

Свободно Рп!

Когато двете момичета се отдалечиха за да поговорят,Симънс погледна отварата,която вече беше готова.Тъкмо се канеше да извика Кора,когато Ашли се приближи и попита дали може и тя да използва отварата.Е,какво пък,нямаше да повреди на никого.
-Разбира се,но преди това трябва да знаеш ,че се взима всеки ден в полунощ!-отговори Кейли и стана за да сипе бумтящия елексир в едната стъкленица.

- Благодаря Ви. Няма да я забравям, всеки ден в полунощ. - Ашли се усмихна много широко и зачака професорката да налее отварата в стъкленицата, когато Кейли подаде епруветката - Урааааааааа, ще съм човек. - извика Ашли добре, че двора беше празен, а Кора и Саймънс я гледаха странно.

Кас беше решила да се разходи, въпреки късния час. Вече и беше омръзнало да стои във общата стая. Затова момичето излезе на двора почти на бегом, за да не я видят. Все пак беше късно, а момичето имаше вечерен час.
Щом отвори голямата врата и чу някой да вика. За секунди момичето се усети откъде идва звукът и изтича към двора. Когато стигна Кас видя две ученички, които позна. Бяха Ашли и Кора. При тях имаше и една жена, която слидеринката не разпозна.
-Какво става тук- попита объркано Кас, заради виковете които чу.

Кора се втурна към слидеринката, която беше Касиди Милър.Тя малко се стресна, когато видя вампирката да тича към нея с такова усмихнато изражение.Съвсем неочаквано, Кора изписка от радост, прегърна Кас и за завъртя.След това пусна слидеринката, която падна и Кора започна с леки стъпчици, сякаш лети да обикаля около двора.
-Какво става тук?-попита още по-объркано Кас.
Тя погледна отварата, преподавателката и двете щастливи вампирки.Не се виждаше всеки ден, вампирката която ти се мръщеше преди да те прегърне от радост.
-Иимаа лии знаачеенииее?-радостният глас на Кора се разснесе по въздуха и вятъра.
Тя тичаше така сякаш всеки момент ще полети.Да знаеш, че ще бъдеш човек беше прекрасно.Да знаеш, че ще можеш да правиш всичко като хората, и да можеш да пораснеш.Такъв радостен блясък досега не се бе виждал в очите на префектката.Тя трябваше да се държи твърдо, което бе типичното й държание пред другите.Но сега не можеше да скрие тази радост.А и не искаше.Идваше й отвътре, чувстваше се...свободна!Чувстваше се като волна птичка в небесата.Е, малко прекали.Все пак трябваше да чака доста.Но за една вампирка, която обича животните и се мрази, че ги убива, мрази се, че убива хора, това беше най-щастливия миг в живота й.Щеше да има душа, щеше да диша и да усеща пулсът на сърцето си.И Кора отново се опита да пренебрегне мисълта за семейството си.

Държанието на Кора наистина учуди слидеринката. Как така човек, който преди две седмици се опитва да се убие, после те прегръща щастливо. След като свърши прегръдката Кора започна да тича и подскача радостно насам-натам, това се стори още по-странно на момичето.
-Добре ли си Кора- Попита Кас с леко уплашен поглед.
После момичето съзря зад Кора, където седяха Ашли и жената някакъв бокал.
-Какво е това- Попита първокурсничката и се приближи бавно.

Ашли не отговори, а зпапочна да подскача и да се радва с Кора. Тя бешетолкова щастлива, но не можеше да се умори, но скоро след отварата щеше. От това тя отново започна да вика. Касиди седеше и гледаше странно и много много учудено.
- Добре ли сте? - попита притеснено тя.
- Не съм била по - добре! - извика Ашли - Скоро ще разбереш. - Ашли нямаше да убива повече, щеше да яде пържени картофки и вкусната храна, щеше да спипо цяла нощ, а не да бодува и да се чуди аккво да прави, щеше да бъде НОРМАЛНА. Тя просто отиде при Кас и я прегърна толкова силно, че замалко да спре да диша, след това отново се затича напред и заподскача.

Грифиндорката тъмко се бе ше наспала, и реши че днес трябва да се
поразхоси из двора на училището.
Сами след няколко часа момичето ще ше отново да бърза за часовете.
Вярва вървя и стигна местищите се стълби, качи се на тях, изкака ги да се
преместят напълно и само след известно време, стълбите бяха преместени напълно.
Александра реши да потича останалият път, и стигна дворът, там имаше ученици.
-Здравейте-каза Алекс.Денят беше слънцев и приятен за дълги разходки.

Кора веднага разпозна своята партньорка от часът по ЗСЧИ.
-Здравей, Алекс!-каза Кора все така усмихната.
Явно Лекси се изненада от това добро настроение в, което беше хафълпафката.Обикновено беше по-мрачна и твърда, но още в часът по ЗСЧИ се бе променила.
-Ъм..какво става тук?-попита Алекс.
Волтури все още не можеше да спре да се радва.
-Познай!-каза весело Кора.
На нея й идваше да затанцува отново...Вече слънцето се бе показало и огряваше кожата на Кора, която блестеше (така беше при вампирите, за това те не искаха да се показват на слънце).
Алекс огледа всички.Явно в момента не й се гадаеше.Апък и да не беше Йо Казаки?
-НЯМА ДА БЪДА ЧУДООВИЩЕ!-направо изпищя от радост Кора.
След радостния писък, Алекс се ококори.
-Амии това е...
Волтури се просна на земята.Беше легнала на зелената трева и затвори очи.Дворът леко наподобяваше на класната стая, където се водеха часовете по ЗСЧИ.Цветя, дървета, трева...Тази прекрасна гледка правеше Кора още по-щастлива.Тя се изправи във седнало положение, махна черното си наметало, което стоеше още от снощи и го захвърли настрани, след което отново легна.
-Съвсеем скоро ще бъда по-добра приятелка със всички...Дори и с теб Алекс!-сякаш изчурулика Кора.

Вървях бавно по тревата и оглеждах наоколо. Подухваше лек ветрец, който развяваше косата ми. Бях скръстила ръце и си мислех за разни неща, докато по тревата се чу шумолене, а после някой ме попита:
-Искаш ли компания? - обърнах се и видях Крис, директора. Усмихнах му се и спрях напълно:
-Естествено. Какво правиш? - усмихнах се отново на Крис който вече беше до мен.

- Ами нямаше какво да правя и реших да се разходя - отговори Елиза
Двамата продължиха да вървят,но накрая Халиуел предложи да седнат на някоя от пейките на домовете.Щом седнаха започнаха да си говорят за най - различни неща.Вятъра спря,а на негово място се появи слънцето,греещо с всички сили.
- Е,как върви в часовете ти ? - запита директорът
- Ами не мога да се оплача - усмихна се Белучи
- Ами при теб? - запита преподавателката
- Ами не знам.Някои ми бяха сърдити,че вчера не можах да вляза по Вълшебство .. - Кристофър говореше за случката с Аня Шеверненко...

Свих леко устни:
-Жалко.
-Е следващият път ще съм там. - усмихна се директора. После попитах Крис:
-А защо не можа да влезеш в часа? И кой ти се разсърди? - усмихнах му се и погледнах към земята, тревата беше наситено зелена, но все пак беше пролет и това беше напъълнно нормално. Вдигнах поглед към Крис който заговори...

Aшли искаше да се разтъпче, за това избра да се разходи в двора на училището. Когато отиде там видя, че професор Белучи и директора си говорят, но омичето реши да не ги приекъсва и продължи да върви. Намери с ихубаво местенце и седна там. Тревата беше мека слънцето искреше и Ашли беше гледна, извади от чнатата си една кифла и започна да яде.Загледа се в красивото синьо небе и се заслуша в птичките, които пееха радостно. Когато изяде кифлата, се излегна под едно дърво на шарена сянка и се замисли за новия си живот. " Аз - човек, никога не съм си го и помисляла, но е по - невероятно от всякога. Преди убивах, за да живея, а сега ям кифли." Ашли се засмя на себе си и тогава видя, че Елизабет и Крис се смеят. Грийн се зарадва на обстановката: пея птички, човешки смях, синьо небе, топло слънце и топлина. Всеки ден от днес нататък щеше да бъде различен.
Изведнъж Ашли получи много странното чувство, че нещо ужасно ще се случи,тя не знаеше какво, но това `и развали удоволствието. Тя се андигна и отиде да седна на една от пейките. Всяка минута очакваше да се случи нещо, но времето си минаваше. Тя беше решила да резбере, защо има това чувство. Тя никога не грешеше, беше донесла и пръчката си, която приближи към себе си за всеки случай.

- Ами то като директор ще има много сърдите,но ...
- А за това,че н съм бил в час беше,защото ми изникна ангажимент със съзтезанието,което подготвях,но май няма да види бял ден - засмя се Крис
След думите на директора се възчари мълчанието...
- Какво мислиш за следните неща:
Следващата година да създам собствен дом,а и да направя предмет СИП ? - запита професора,гледайки в очите на Елиза

Замислих се относно въпроса на Крис, а след това отговорих:
-Ами това е интересна идея, на мен лично ми харесва но трябва да попиташ и други. - усмихнах се на директора.
-О, между другото ще има ли някакви съвети и тем подобни? - погледнах очите на Крис, харесваха ми, но когато ги гледах не определях цвета, звучеше смешно и затова направих "скочих от тема в тема" и намраво попитах:
-Какви всъщност са очите ти? - усмихнах се на директора и отново се загледах в тях.

- Очите ми са винаги различни - засмя се той
- С всяка нова външност идва ново име,абе всичко ново ...
Директора почувства нещо странно,нещо бе станало отново с бариерата на училището..
- Елиза,извини ме,но трябва да тръгвам..Става ли да се видим някой друг път? - запита притеснено преподавателя и дори не изчака отговор,а направо тръгна ...

Ашли видя, че директора става, сбогува се и тръгва забързан към училището. Ашли се чудеше акво ли става, все още имаше онова чувство, че ще стане нещо ужасно, но щом се касаеше само до директора тогава нямаше от какво да се притеснява. Тя отново седна на тревата и се излегна, но не беше същото. "Боже, какво става. Защо е това чувство, какво ще стане? Или кога ще стане?" Момичето седна и се загледа към небето, тогава тя забеляза, че наближават черни облаци и това беше знак, че нещо щеше да се случи. "ДИРЕКТОРА Е В БЕДА" Ашли стана и се забяга след стъпките на директора, към задния двор. СЛучваше се нещо ужасно.

-Ъъ да добре. - докаот отговоря Крис беше хукнал нанякъде. Останах сама на пейката и се заоглеждах наоколо, видях Ашли която беше седнала на една пейка притиснала пръчката си. Помахах й и се усмихнах, залюлах се леко. Имаше нещо странно, всички се държаха странно.Скоро и тя хукна след директора, какво ли ставаше?

След урока отидох на двора за да подишам малко чист въздух. Седнах на една пейка и затворих очи. Макар и слънчево подухваше лек ветрец. Мислех си за всевъзможни неща, докато една ученичка не дойде при мен:
-Здравейте госпожо, може ли да седна? - отворих очи и видях една ученичка от втори курс, по робато познах че е от Слидерин. Усмихнах се и казах:
-Да, естествено! Как се казваш? - момичето седна до мен и също се усмихна.

Седнах на пейката до учителката и се усмихнах.Лима ме настигна,както винаги ме следваше по петите и я взех на ръце.
-Ах ти,котаранке...-промърморих на бялата си персийка и я загалих.
-Казвам се Лариса Ксения.-след това се загледах в децата,които бяха излезли из двора и те да приказват.
-А вие?Не си спомням да съм ви виждала в някой от часовете,които посещавам.Как се казвате?-попитах учтиво.

Лариса беше много красива, също и учтива. Имаше и много красива котка. Обичах персийките, макар и известни като студени котки те бяха изящни и красиви. Усмихнах се на момичето, и отговорих на въпроса й:
-Елизабет Белучи, или накратко Елиза. Приятно ми е! -усмихнах се на второкурсничката и й казах:
-И аз не съм те виждала, преподавам Мъгълознание. Може ли да я погаля? - посочих котката и момичето кимна. Пресегнах се и погалих котаната, след което се усмихнах:
-Обичам котките. Откъде си Лариса, нямаш типичния Лондонски акцент. - усмихнах се на момичето и отново погалих котката, която измърка и затвори очи. В настъпилото кратко мълчание, се замислих как и аз исках котка като малка, но едва когато станах на 16 я получих. Брат ми Франко ми я беше подарил и аз я обичах много, но беше останала в Италия понеже нямаше да мога да се грижа много за нея в "Хогуортс". Въздъхнах и погледнах Лариса, която тъкмо започна да говори...

-Ами нямам Лондонски акцент,понеже не съм от там.Въпреки че живея там,но се наложи да се преместя от Русия,за да мога да уча в Хогуортс.Да,рускиня съм.-казах и се усмихнах,отговорих на въпроса на Елиза преди да го зададе,а усещах че това щеше да направи.-Тя изглежда те харесва...Лима.-казах и кимнах към котараната ми,която бе скочила от скута ми и се умилкваше около краката на учителката.
-Не трябва да правиш така,Лима...мога да ме накажат заради теб.-пошегувах се и се засмях.Надявах се проф.Белучи да схване хумора и да се позасмее и тя.Все пак каза че обича котките,но Лима каквато бе нахална,можеше и да не се харесва на хората.

Засмях се и вдигнах котенцето:
-Добра, Лима. - погалих котето под брадичката и то замърка. След това се обърнах към Лариса:
-Как е в Русия? Чувала съм че е доста студеничко. - усмихнах се, исках да отида в Русия, но нашите не ме бяха пуснали. Но пък за сметка на това обуколих цяла Европа. Пък и си бях казала, че някой ден ще отида там, и все пак трябваше да знам за климата. Никога не съм била добра по география в мъгълското училище, но пък преподавах за тях, така че може би бях научила по нещо. Погледнах момичето и му се усмихнах. Второкурсничката беше мила и много добре възпитана, но все пак рускините които ни бяха идвали на гости едно лято бяха такива или поне бях останала с това впечатление. Те бяха много възпитани, и бяха с леко твърд акцент, за разлика от италианския, усмихнах се и погледнах момичето.

-Студеничко е в Русия,там всеки ден е такъв.
За това тук ми харесва много повече-топъл климат!А и природата
около Хогуортс е чудесна,от Америка знам само тази област и Лондон,
където живея през ваканциите.-казах и се усмихнах.-Акцента ми наистина
ли звучи твърд?-попитах,защото за мен говорих нормално.Исках да чуя
мнението на страничен човек.-А ти ела тук,престани с това галене,вече
ставаш банален.-засмях се и взех Лима в скута ми,който се галеше в
краката ми.

Въпреки, че Джеймс бе тръгнал към Задният двор, той се спря в големия понеже там видя две дами. Едната беше учителка, а другата второкурсничка от слидерин.
Джеймс не успя от далеч да разбере горе долу какво си мислят. Той още и от близо не можеше напълно да разбере.
Момчето се надяваше този път да не прекъсне важен разговор. Той се приближи към двете дами и ги поздрави:
- Здравейте - каза момчето - Аз съм Джеймс Потър! Втори курс съм в Рейвънклоу.
Джеймс подаде ръка за да се здрависат.

Подадох ръка на Джеймс да се здрависаме.
Той бе първия ученик с който се бях запознала в училището и се зарадвах.
-Приятно ми е Джеймс...моето име е Лариса.-здрависахме се и се загледах в
очите на момчето.-Ще седнеш ли при нас?Не ми се вярва Елиза да има нещо
против.-казах и се усмихнах на учитлката,която кимна одобрително.Лима скочи
от скута ми и се свря под пейката,на която седяхме.-Глупчо...промърморих и
игнорирах Лима,сякаш не бе при тях.Понякога ставаше голям ревнивец,особено
когато не му обръщах нужното за принца внимание.

» Домовете в училището
» Правилата на училището