Двора на училището

First topic message reminder :

Свободно Рп!

Джеймс седна до Лариса и се загледа в небето. Днешният ден беше хубав.
- Хммм... и ти си една от първите
ученички с които се започнавам. - каза Джеймс без да се усеща, че беше
прочел мислите на Лариса, но след малко видя
как го гледа тя и разбра, че го е направил.
- Ооо, извинявам се. Обикновенно се усещам.. когато... - Джеймс
реши да спре до тук с тази тема.
Той не искаше да навлиза в подробности.
- Записана ли си в отборът по куидич на дома си? - попита Джеймс

Все още си мислех:"Какво?За Бога,той да не чете мисли?!",
когато отговорих на въпроса му.
-Не,не съм записана.Не защото не харесвам куидича,а защото още не съм мислела
да се запиша за отбора.Пък и не знам дали има празни места.Умея да играя,но не
знам дали наистина трябва да се включа в отбора,прекалено много стрес и
отговорности има в тази игра...-казах и се замислих,че не си заслужава натиска
пред всеки предстоящ мач-всеки да ме натиска за победа,да дам най-доброто от
себе си или обратното-да загубя,че не мога да играя и такива работи.Не бях взела
още окончателно решение,пък и закаде да бързам.
-А ти?Участваш ли в отбора?-и зададох един въпрос в главата си,за да не го чуе професорката,въпроса
бе предназначен само за Джеймс:"Четеш ли мисли?Вампир си ли?"-мислех си усилено за това,като не
откъсвах очи от Джеймс надяваща се че той ще хване посланието.

Джеймс успя да разбере късата мисъл на Лариса и каза:
- В отбора по куидич съм! Харесвам тази игра.
Джеймс обаче не знаеше как да отговори на въпроса на Лариса без Елиза да разбере.
Момчето не харесваше особено вампирите. Той не искаше да е такъв. Студен, мрачен.
- Днес имаме час по Летене. Вторият ни за годината, а след няколко дни ще има мач. Грифиндор срещу Слидерин. Учителят каза, че ще даде на второкурсниците Нимбус2000. - Джеймс говореше за куидуч, въпреки че не знаеше дали Лариса харесва тази тема.
След малко Джеймс реши да отговори на мисления въпрос гласно, той не беше вампир. Нямаше нищо тайно.
- Аз не съм вампир. Четенето на мисли е моя дарба. Обаче не искам всички да узнаят, че мога да чета мисли.

-Няма проблем.Няма да кажа на никого.-казах и се усмихнах.
Погледнах към Елиза,която не каза нищо и добавих:
-Искаш ли да отидем някъде?Води ти?-казах и се засмях.
Изправих се с готовност и изчаках реакцията на Джеймс.

Седнахме на меката трева.Слънцето блещукаше нежно и времето беше много приятно.
Продължавахме да се гледаме и да се усмихваме.Сега осъзнах ,колко прекрасна беше усмивката му.
Беше настъпила тишина ,но не можех да я определя като неловка.Дори беше приятна. Просто стоях и бях като хипнотизирана от погледа му.Не знаех какво да кажа.Надявах се той да каже нещо, но след като това не стана си заповядах на ум ''Спри да го зяпаш така и кажи нещо''.
Отместих поглед ,макар и трудно от пленителните му очи и казах:
-Ъм разкажи ми нещо за теб.-и отново се усмихнах.
Дано не ме помислеше за луда с това постоянно усмихване ... Просто той предизвикваше усмивката ми ...

Седрик се усмихна на момичето.
-Ами...няма нищо интересно за мен.Имам брат и сестра в това училище в "Рейвънклоу" и "Грифиндор",като малки сме били разделени и затова сме с различни фамилии. - Той `и се усмихна.
Ммоичето изглеждаше доста привлекателно.
Сед огледа хубаво тревата и видя наблизо цветя.Стана и отиде до цветята.Наведе се и откъсна едно цвете,чиието име незнаеше и се върна пир момичето.
Закачи цветето в косата `и.
При допира им,той потръпна.
Той се приближи до нея,и щеше да последва целувка,ако някои не се беше изкрещял.
-Седрик!

Джеймс и Лариса тръгнаха към Седрик и Зоуи.
"леле много е напреднал в отношенията си"- помисли си Джеймс
-Здрасти Седрик! Това е Лариса запознайте се!
Джеймс подаде ръка на момичето с Седрик.
- Аз съм Джеймс! Приятно ми е!

ПП: Аз мога и да не успея да пиша често. Лариса пиши и от мое има.

С Джеймс стигнахме двора и видях една двойка,която като че ли щяха да се целунат,ако не бе Джеймс да извика:
-Седрик!-приближихме се и аз се изчурвих цялата.Защо ли трябваше да ги прекъсваме в такъв момент?Джеймс ме представи на Седрик и аз схванах че това сигурно е брат му,все пак бяхме тръгнали да ме запознае с него.
-Аз съм Лариса,приятно ми е!-казах като се здрависахме,а очите ми попаднаха на рейвънклоувката до него.-Привет...казвам се Лариса.-казах и махнах на нея,а тя бе на няколко крачки от мен.Колко глупаво се почувствах...пак се изчервих и в мен взе да напира смях,който подтиснах.

Седрик беше много мил.И това с цветето ,което постави в косата ми беше много романтично.Никой не беше правил такова нещо преди.
Той беше толкова близо ...
Мислех си ,че може би ще ме целуне или май се надявах да го направи.
Тогава обаче някой го извика и той се отдалечи от мен.Оказа се ,че това бяха брат му и приятелката на брат му ...
Щом ме поздравиха ,отвърнах:
-Здравейте ,приятно ми е.Казвам се Зоуи.-след това замълчах.
Не исках да се меся в разговора им.
Чувствах ,че бузите ми горят.Бях се изчервила ,а попринцип не се смущавах лесно.

-Какво става братко? - каза Джеймс - Одавна не сме се виждали.
Въпреки, че Джеймс беше най-малкият в семейството тй смяташе, че брат му е подранил малко с целувките. Беше срещнал момичето преди около час, а вече ще я целува. Въпреки това момчето не искаше да знаят какво си мисли. Това си беше животът на брат му и той не трябваше да се намесва.
-Седрик, виждал ли си Аня скоро?

Седрик се огледа.
Наистина защо брат му трябваше да води някакво момиче за да го види.Все едно Сед беше някаква забележителност и трябваше да се покаже на колкото се можеше повече хора.
Седрик разбра че брат му не е особено съгласен с това което беше видял.
-Ами,всъщност,наистина не сме се виждали с нея.последния път когато я забелязах...тя се...... - Седрик замълча замалко защото следващата дума нямаше да хареса на Джеймс. - ....ама натискаше се с някакъв хафълпавец.
Седрик се обърна към Зоуи,а след това към момичето с брат му.
Двете се бяха изчервили.
Седрик се усмихна и се загледа в Джеймс.
-Не сте ли я видяли още....?

Това преди малко ме шокира, но бях щаслив от този факт. Имах сестра, още неможех да повярвам! А и дори бе в Хогуортс, но най-странното бе че дори е в същия дом като мен, а още не я бях срещнал, сигурно е дошла по-късно от мен, а може би съм я виждал и преди, но тогава не знаех че имам сестра. Знаех само името 'и, Лариса! Тъкмо минавах по двора на училището, когато чух едно момиче да се представя, казваше се Лариса! Може ли това да е тя, казах си аз на ум и се запътих към момичето и групичката около нея.
- Извинявай, може ли да поговорим за нещо? - попитах я аз, а тя ме изгледа много странно, но все пак прие. - Знам че ще ти прозвучи странно и сигурно ще ме помислиш за луд, но май ние двамата сме брат и сестра! Получих днес писмо, в което се казваше че имам сестра, Лариса и че и тя учела в Хогуортс и тъкмо се разхождах из двора размишлявайки коя може да е тя, когато те чух да се представяш! Мислиш ли че това може да си ти? И по важното вярваш ли ми?

-Имам брат!-зарадвах се и направо подскочих в радоста си.-Вярвам ти,вярвам ти..-прегърнах го и го пуснах.Бе страшно красив,но не се учудих-това бе типична семейна черта.По мантията му разбрах че и той е от Слидерин!
-Брат ми е Слидеринец!-казах и звучах все по и по-щастлива.Направо на ръба на лудоста.
-Хайде да си поговорим,искам да разбера някой неща за теб..в общата стая?-попитах го,съвсем забравила за останалите.Новината че имам брат направо ме бе изстреляла.Ерик кимна и двамата тръгнахме.

П.С.Ако искаш да пишем в общата стая на Слидерин,но да довършваме утре,а?Че стана мн късно. :д

» Домовете в училището
» Правилата на училището