Двора на училището

Всичките онези звуци и миризми бяха дошли в повечко на момичето и затова бе излязла да подиша чист въздух. Докато вървеше, усети позната и леко дразнещо уханеи. Знаеше кой бяга към нея, но не предполагаше, че толкова бързо ще се озове до нея.
- Не е безопастно да обикаляш сама в този час. - прозвуча глас точно зад ухото й, от което тя леко се стресна и се усмихна. Хафълпафката се обърна, от което роклята й и косата й подеха лек танц около фигурата й.
- Здравей. Ако някога ме издебне някой върколак по това време, съм сигурна, че няма да е чак толкова страшен. - след което се усмихна. Перлено белите й зъби засияха на лунната светлина, заедно с тъмночервените й очи. Макар, че Ерик бе на крачка от нея, можеше да усети топлината и дъха му.

- Ей, не подценявай паметта на вампирите. - каза шеговито тя. НАдигна се на пръсти, тъй като слидеринецът бе доста по-висок от нея, пое в шепи лицето му и го целуна.
- Съжалявам, че така тръгнах без да те предупредя, но... - тя се чудеше кои точно думи да подбере. След кратък миг на мълчание тя продължи
-... ,но трябваше да се върна в пансиона и да свърша една работа. - завърши с усмивка.
- Ами ти, какво прави досега? - попита тя и сложи ръце на врата му, оставяйки дланите безжизнено да се полюшват във въздуха.

Момичето се засмя.
- Предполагам, че я познавам. - след което започна да го целува, като постепенно продължи по скулата му, а после към врата му. Усещаше как постепенно го обзе паника. Той стисна по-силно ръцете й, пулсът му се увеличи, а мирисът на кръвта му стана още по-опияняващ,... но момичето не се поддаде. Сякаш той нищо не правеше, а продължи със закачката си. Целуна го за последно по врата, а после надигна глава и като го гледаше в очите му каза:
- Явно днес глупчото изкара късмет и остана жив.

Хафлпафката се засмя и пое протегнатата ръка на върколака. Вървейки в такт с момчето, тя сложи главата си на рамото му и се загледа в далечината.
Лек ветрец подухваше, небето бе ясно, и само песента на щурците ннарушаваше нощната тишина.
- Хей, - тихо заговори със зареян поглед. - нали знаеш каква беля си имаш с мене? - след което извъртя очи. Той я погледна любопитно и Ана продължи.
- Та аз съм вампир. Кой знае, може да ми стане любопитно какъв си на вкус. - свърши почти с шепот, като много старателно прикриваше кикота си. Сега, когато го каза, се замисли.
"Да, наистина е така. Може да издържам дълго, но... ако забравя таблетките, или те свършат. Не са останали много, а не ми се иска да ме сварва в крачка, как смуча кръв от животни. Ами, ако без да искам..."
Докато мислеше постепенно изражението й стана сериозно, а накрая и изплашено. Ерик няколко пъти каза името й, но сякаш Блейк не чуваше. Все едно бе изпаднала в транс. Тя механично се движеше, без дори да го осъзнава. Без да иска отново бе потънала в своя свят, изпълнен с мисли и тревоги...

- А, много съжалявам. Май пак се унесох. - продума виновно и се усмихна едва-едва. Двамата продължиха да вървят и изведнъж се сети да провери дали кутийката беше в нея. Опипа джоба си, но не я намери там.
"Олеле. Спокойно, не изпадай в паника. Последно взе таблетка снощи вечерта, но можеш да издържиш." - помисли си тя и нервно се огледа. Всичко бе спокойно, нямаше никого и нищо друго освен миризмата на трева и уханието на Ерик не витаеше във въздуха.
Изведнъж нещо изграчи. Чу се като оглушителен и внезапен писък. Неволно стисна прекалено силно ръката на върколака и ноктите й се забиха в дланта му.
- Извинявай, ... ннне бе нарочно. - каза гузно.

- Нищо ми няма. От няколко дни не съм много на себе си. - отвърна магьосничката, като леко поклати глава. Все още държеше ръката на Ерик. Чувстваше се сигурна, когато беше до него. Те вървяха по криволичащата пътека без да спрат. Слидеринецът я погледна невярващо.
- Спокойно, добре съм. - отвърна и се усмихна леко. Спря го и надигайки се на пръсти го целуна. Той обви ръце около нея. За кратко безпокойството изчезна. Чувстваше се защитена и в безопастност.
Тишина обгърна двамата. Вече абсолютно нищо не се чуваше, дори щурците...

Уречения час настъпи.Кейли влезе с гръм и трясък в кабинета,остави торбичката с билките ,облече първите дрехи които видя,взе отново съставките за отварата и изтича на двора.Тя мразеше да закъснява.Това й беше слабото място.Излезе на лунна светлина и тръгна да обекаля двора,търсейки Кора.Преподавателката бързаше колкото се може повече,дори от време на време тичаше.Най-сетне стигна до някаква поляна и спря за да си поеме дъх,огледа се наоколо,но не видя никой,затова реши да изчака там момичето.

Кора така се вълнуваше, че се улиса в мисли.Най-сетне тя погледна към часовника и видя, че ще закъснее.Наметна черното си наметало върху себе си.Беше облечена с тъмно сини дънки, черно анцунгново горнище на розови черепи и черни кецове с бели връзки.
Кора тръгна към двора на училището.Тъй като не всички си бяха по леглата, се налагаше префектката да върви нормално.За това леко закъсня.Най-сетне стигна до дворът, където я чакаше професор Симънс.Кора не си бе забравила ръкавиците.Те бяха бели на цвят.
Луната грееше и огряваше езерата наоколо, както й бледото лице на Кора.Хафълпфката стигна до професорката.
-Съжалявам, закъснях малко.-извини се Кора.
-Няма нищо.-каза и професорката и Кора се подготви за отварата.

Ученичката се извини за закъснението си,но нямаше нищо,все пак това не беше час.Луната грееше силно,макър и зад пластовете облаци прикриващи пълната й красота.
Двете с Кора отидоха малко встани, за да не са на средата на поляната,все пак не искаха всички да се струпат по прозорците.
-Така,супер,взела си ръкавиците- зарадва се Кейли.
-Да започваме!
Преподавателката извади торбичката с билките и един подобен на купа,съд.
-Сега ще ти покажа как се прави,ти само ми подавай билките.
Момичето кимна одобрително и се приближи.
Вятърът се мушкаше нежно между листенцата на дръвчетата и тихо шумолеше
-Мм сега ще ми трябва корена от мандрагора.-Симънс погледна хафълпафката,която трескаво затърси билката...

Кора извади коренът от мандрагора и го подаде на професорката.Поне беше само корен, и не се виждаше грозното бебе.Симънс го сложи в котлето.Така тя й каза още няколко билки и Кора внимателно й ги подаде.Докато правеха отварата, Кори се загледа в луната.Облаците я закриваха, но нейната красота проблясваше през тях.За момент хафълпафката се разсея, но гласът на Кейли я върна отново в реалността.Префектката бързо затърси желаната билка, и отново я подаде на учителката.Щеще да й е вечно задължена, че я отърва от това гадно проклятие.

Кора изпълняваше всичко,което й се кажеше.Това радваше много жената,тя мислеше,че учениците на найната вързаст са разглезени и се беше настроила на твърд режим,но видя че преценката й е била погрешна.
-Сега трябва да почакаме малко.-заяви Кейли,сядайки на меката трева.
-Може да поговорим ако исаш....или пък ако не ти се приказва,мястото е невероятно за отдих.
Докато чакаше решението на момичето,Симънс започна да разглежда местноста.Някои стаи на улилището все още светеха, а и преподавателя по грижа за магическите създания явно не си беше легнал..

Симънс заяви, че сега трябва да почакат малко.Тя попита Кора дали й се говори, или пък да си отдъхнат.
-Тихо е и приятно.Изобщо не е зле за говорене.А и вие сте добра компания!-Кора се усмихна широко и седна на тревата.
Вятърът леко подухваше и развяваше косите на Кора и Кейли.Не беше кой знае колко топъл, но Волтури не можеше да усети.А скоро това щеше да стане.Само малко търпение...И то благодарение на Кейли Симънс.
-Наистина, много ви благодаря за това, което правите.Едва ли друг би се наел да помага на някакъв си вампир!-Кора се усмихна.

-Благодаря за доверието.- усмихна се Кейли,Кора беше първата ученичка с която разговора минаваше добре,дори повече от добре.
Атмосферата около двете беше доста приятна....Пълна луна,лек ветрец,шумолящи листчета и някой и друг вик идващ от училището.
-О за нищо,приятно ми е да помагам на хората,а пък и нали за това съм тук,винаги можеш да идваш при мен,както и другите разбира се-намигна Кел и прокара пръсти през косата си.
-Та как минават дните ти в училище,още е рано за да се каже ,но все пак....как е във втори курс - попита преподавателката

Aшли беше решилада се разходи в двора на учлището. Докато се разхождаше тя видя Кора и професор Симънс. Момичето реши да ги поздрави.
- Здравейте! - каза момичето усмихнато - Какво правите тук и какъв е този бокал? - Ашли не искаше да бъде толкова нахална и веднага се поправи - Как сте днес? - момичето се надяваше да не са я разбрали погрешно. Тя седна на колене до тях.
- Може ли да говоря на саме с Кора? - вампирката искаше да я пита дали искаше да отидат на лов по - късно и да `и сподели нещо.

При думите на професор Симънс Кора се усмихна.
-Може да с каже, че ми е добре.
В този момент до тях се появи Ашли.Полу-сестрата на Кора.Тя доста се стресна при внезапната й поява в този момент.
-Здравейте, и какъв е този бокал?-попита Ашли объркано.
Кора се сепна.
-Как сте днес?-побърза да се поправи Ашли.
Кора заяви, че са добре и си почиват.Грийн поиска да говори насаме с Кора.Хафълпафката погледна към преподавателката, после към Ашли.
-Ъм..добре.
Щеше да е само за малко, тъй като отварата нямаше сама да се направи.

От предложението на Ашли да ловуват, Кора се почеса по главата.Но след това полу-вампирката заплака, че се мрази.Волтури знаеше, че може да я измъкне от това.Стига да искаше!Обикновено Кора не обмисляше думите си.Но сега се налагаше да ги подбере внимателно.
-Ашли!Ако си съвсем сигурна, че искаш да се откажеш от това да си чудовище...Аз ще се отказвам.В този бокал се прави отвара, която се взима на пълнолуние иии...тя...ще отнеме силите на вампира.
Грийн погледна учудено.Явно и тя мислеше дали да не се радва.Кора се усмихна и лицето й грейна.
-Ти кое предпочиташ - да нямаш никакви приятели, да се криеш, да пиеш кръв и то животинска, или да ядеш нормална и разнообразна храна, да изпитваш умора, да пораснеш...-при тези думи Кора погледна към луната и така се замечта-Да, аз ще се откажа.Постъпвам като егоист зад гърба на Лия, но какво толкова?Нима един човек ще им навреди?-хафълпафката се засмя звънко.
Кора стана от земята, хвана Ашли под ръка и тръгна към преподавателката която сега надничаше в отварата, за да види трябва ли сега да се слагат останалите нужни съставки.
-Професоре...-Кора се усмихна и погледна към Ашли.
Тя искаше да знае, дали наистина Грийн желае да стане отново човек.