Първи курс

Със започваенто на новата учебна година,започнаха и леките неприятности за Стефан,окйто за първият си час по Защита срещу черните изкуства закъсня със десетина минити и трябваше да изслуша против волята си,повишеният тон на учителят,окйто беше видимо недоволен и въобще не търпеше подобни неща.Момчето си беше виновно във случая и без да дава някакви обяснения,защото не виждаше смисъл,търпеливо изслуша лекцията на учителя и реши за този случай да си избере едно място във ъгъла,за да не попадне под прицела на преподавателят.Всъщност,след като седна на мястото си,направи му впечатление,че той е единственият ученик засега и цялата стая беше пуста.Не му се мислеше какво ще каже професорът,щом останалите дойдат и започнат да се оправдават.Затова за да избяга от подобни мисли,реши да отвори учебника си и да се запознае със първият урок,който ще вземат.За около пет минути набързо прелисти уводният урок и бързо затвори учебника,да не би пак да получи някаква забележка.Часът започна доста неприятно и както бе предполагал,учителят направо побесня за закъснението на останалите ученици,който влязоха във стаята със 15 минути закъснение.След това децата се запознаха със професор Томас Брадшоу,който им се представи и изложи пред тях свойте изисквания за часовете,както и нещат,който ще иска да види от децата през цялат учебна година.
Някак си атмосферата все още беше напрегната,но децата успяха да се успокоят и извадиха пергаменти и пера и започнаха да записват.Стефан мълчаливо си записваше всяка една дума на учителят и без да вдига поглед към него,успя да запомни най-важнто от урокът.Темата за ЗСЧИ много го вълнуваше и затова не остана безразличен към домашната,която беше есе на тема:"С какво ни е нужна защитата срещу черните изкуства?
Прибра на бързо нещата си и като се опита да се шмугне от групата момичета пред себе,излезе на бегом от стаята си и със разтуптяно сърце се отпарви към залата

Когато Дарън влезна в стаята всичко му се стори различно!
-Привет! -казах аз.
Закъснях за час.Но имах причина проведох спешно телефонно обаждане.Обаждането...
-Здравей!-каза учителя.
Аз седнах на чинът си.Гледах да не мисля за обаждането!Мислех само и единствено за урока и домашната.


"С какво ни е нужна защитата срещу черните изкуства?" : За да се защитаваме срещу богърти или дементори и др. опасни! Та още може би ако някой тъмен магьосник ни омагьоса. За дементоеите знам че се гонят с Енегиен Патронус (Експектопатрунум) но за други не знам.

Аз и Грек (партньорат ми ) се заеха да учат заклинанията. Аз опитах пръв
-Експелиярмус.
Но не неговата , а моята пръчка излетя от ръката ми. Аз се ядосах , но реших да опитам пак . Опитах още около три пъти , но без успех . Грек вече го бе усвоил. Аз се ядосах и извиках -
- Експелиярмус.
Пръчката на Грек изхвръкна от ръката му , а аз започнах да се радвам.След това реших да опитам и Протего. Грек извика -
-Експелиярмус.
Аз не успях да изрека Протего и пръчката ми изхвърча. След това той отново ме обескоражи след като казах Протего четири пъти , но без успех.
-Експелиярмус!
-Протего!
Моята пръчка не изхвърча от ръката ми , а обратното - На Грек.Успях! Аз излязъх засмян от кабинета.

Леко задъхан и пребледнял заради своето не особенно здравословно състояние,въпреки че беше взел от отварата на мадам Помфри,Стефан пристигна тъкмо навреме за втория час по Защита срещу черните изкуства,който щеше да ъбде много върунващ заради практическата задача поставена от професор Брадшоу.
-Здравей,Стефан?-поздрави го учителят щом детето влезе вътре,но той сякаш не го чу.Какво ти е?-попита г оучителят щом видя бледият му вид и умореното лице.
-Не съм много добре,но сутринта бях при медицинската сестра и тя ми даде отвара със която ще се оправя-каза момчето и побърза да седна на мястоот си,защото не искаше да отговаря на любопитковци,чийто въпроси щяха да му дойдат във повече.За щастие нямаше много верме да мисли за това,защото учителят представи две нови заклинания-Еспелиармус и Протего,магий за обезоръжаване и защита,който щяха да опитат да приложат децата.
Професор Брадшоу ги предупреди,че едва ли ще се справят от първи опит и заръча да внимават,защото има опасност някой да пострадат докато се упражняват.За партньор си избра своя добър пириятел Йоаким,момче от Швеция,чието семейство е доста близко със това на Стефан.Двамата се отдалечиха от групата,случайно да не получат някой удар се приготвиха за работа.Двете момчета така се разбраха,че Стефан щеше да такува,а пък Йоаким щеше да се защитава.
-Експелиярмус.-извика рейвънклоуецът без да мисли много и насочи пръчката си към другото момче.
Преди приятелят му да успее да каже нещо,заклинанието го удари във гърдите и със такава сила полетя във въздуха и се стовари върху дюшека,намиращ се най-близо до тях.останал без въздух,Йоаким стана и даде знак че е добре.
Стефан подходи този път по-внимателно и реши никакъв необясним гняв да го изпълва вътре и да се изчисти изцяло.
-Експелиярмус-този път гласът му проехтя доста спокойно и уверено,необезпокояван от вътрешните му емоций.
Реакцията на другото момчето беше незабавно и изкрещя:
-Протего!
Ефектът беше незабавен и като някакъв тътен пръчката на Стефан излетя от ръката му и прелетя огромно пространство във въздуха,преди да се стовари върху един стар шкаф.
Сега дойде ред двете момчета да се разменят и Йоаким атакува със обезоръжаващаат магия:
-Експелиярмус!
Тук шесотто чуство на рейвънклоуецът не го подведе и като ожилен веднага реагира7
-Протего!
Сякаш някой беше хвърлил въже и взел пръчката на шведът,защото тя се изплъзна от ръката му и със трясък се приземи до краката на учителят.Около един час продължи това упражнение и сравнително доволен от него,Стефан напусна стаята и отиде малко да се освежи.

Дуелът не мина много добре, защото първоначално аз бях много стреснат, нензаех как ще се нараня. И така. избрах да съм с Джеймс Потър. Не ми беше много силен противник, но и той се беше престрашил. Започнахме... Първо аз казах атакуващото заклинание експелиармус, след което той вместо да се защити от заклинанието със заклинание, той се отдръпна на една страна. Пробвахме пак, но този път той каза експелиармус по - бързо от мен, и аз поради тази причина паднах. Но си казах "Намя от какво да се страхувам, това е просто заклинание!". Станах аз, и му дадох един урок. Казах Експелиармус, докато той се хилеше на другите със счупени крайници, и направо залинта като перо, изстрелвано от вентилатор. Бях много доволен от себе си. Общо взето и двамата бяхме добре.